Но нищо не можеше да е по-далеч от мислите на веселите млади двойки, които танцуваха под музиката на Коул Портър и Джеръм Кърн. Докато няколкостотинте първокурсници и гостите им опустошаваха каси шампанско и планини пушена сьомга, Хари рядко оставяше Ема извън полезрението си — опасяваше се, че някоя не толкова галантна душа може да се опита да я отвлече.
Джайлс малко прекали с шампанското, яде твърде много миди и цяла вечер не танцува два пъти с едно и също момиче.
В два след полунощ оркестърът на Били Котън изсвири последния валс. Хари и Ема се притискаха един в друг, докато се въртяха в ритъма на музиката.
Когато диригентът вдигна палката си за националния химн, Ема не пропусна да забележи, че всички млади мъже около нея, независимо колко алкохол са изпили, застанаха мирно и запяха „Боже, пази краля“.
Тръгнаха бавно обратно към „Рандолф“, като си бъбреха за какво ли не — просто не искаха вечерта да свършва.
— Е, поне ще дойдеш след две седмици за приемния изпит, така че скоро ще те видя отново — каза Хари, докато изкачваха стъпалата пред хотела.
— Така е, но няма да имам време за нищо, преди да предам и последната си работа — отвърна Ема. — След като всичко това ми се махне от главата, ще можем да прекараме остатъка от уикенда заедно.
Докато Хари се навеждаше да я целуне за лека нощ, тя прошепна:
— Искаш ли да се качиш в стаята ми? Имам подарък за теб. Не искам да си помислиш, че съм забравила рождения ти ден.
Хари изглеждаше изненадан, както се изненада и портиерът, когато младата двойка тръгна нагоре по стълбите ръка за ръка. Когато стигнаха стаята, Ема направи няколко нервни опита да пъхне ключа, преди да успее да отвори.
— След малко идвам — каза и изчезна в банята.
Хари седна на единствения стол и се опита да реши какво би харесал най-много за рождения си ден. Когато вратата на банята се отвори, силуетът на Ема се очерта на приглушената светлина. Елегантната рокля без презрамки беше сменена с голяма хотелска кърпа.
Хари чуваше бесните удари на сърцето си, докато тя бавно пристъпваше към него.
— Мисля, че малко си прекалил с дрехите, скъпи — каза Ема, докато сваляше сакото му и го пускаше на пода. После разхлаби вратовръзката и разкопча ризата му, за да се присъединят към сакото. Последваха ги обувките и чорапите, след което тя бавно свали панталоните му. Докато посягаше да махне и последното препятствие по пътя си, той я взе на ръце и я понесе през стаята.
Когато я пусна на леглото, кърпата падна на пода. След връщането си от Рим Ема често си беше представяла този момент и бе решила, че първите й опити в любенето ще са неловки и тромави. Хари обаче беше нежен и внимателен, макар да бе повече от ясно, че е нервен поне колкото нея. След като свършиха, тя остана да лежи в обятията му. Не искаше да заспи.
— Хареса ли ти подаръкът за рождения ден? — попита тя.
— Определено — отвърна Хари. — Но се надявам да не мине още година, преди да мога да отворя следващия. Това ми напомня, че и аз имам подарък за теб.
— Но аз нямам рожден ден.
— Не е подарък за рожден ден.
Скочи от леглото, взе панталоните си от пода, затършува в джобовете и извади малка кожена кутийка. Върна се до леглото, коленичи и каза:
— Ема, мила, ще се омъжиш ли за мен?
— Изглеждаш адски нелепо на колене и гол — засмя се Ема. — Връщай се в леглото, преди да си измръзнал.
— Не и преди да отговориш на въпроса ми.
— Стига глупости, Хари. Реших, че ще се оженим в деня, когато дойде в Имението за дванайсетия рожден ден на Джайлс.
Хари избухна в смях, докато поставяше пръстена на безименния пръст на лявата й ръка.
— Съжалявам, че диамантът е толкова малък.
— Голям е колкото „Риц“ — отвърна Ема, докато той отново лягаше при нея. — И тъй като, изглежда, си организирал най-грижливо всичко — подразни го тя, — коя дата си избрал за сватбата?
— Събота, двайсет и девети юли, в три следобед.
— Защо точно тогава?
— Защото е последният ден от семестъра, а и не можем да наемем университетската църква, след като отпадна.
Ема седна, взе молива и тефтера от нощната масичка и започна да пише.
— Какво правиш? — попита Хари.
— Съставям списъка на гостите. Щом имаме само седем седмици…