— Това може да почака — прекъсна я Хари и отново я прегърна. — Имам чувството, че се задава още един рожден ден.
— Много е млада, за да мисли за брак — каза бащата на Ема, сякаш нея я нямаше.
— На същата възраст бях, когато ти ми направи предложение — напомни му Елизабет.
— Но на теб не ти предстоеше най-важният изпит в живота две седмици преди сватбата.
— Именно затова аз се заех с цялата подготовка — отвърна Елизабет. — Така Ема няма да се разсейва, докато не мине изпитът.
— Най-добре ще е да отложим сватбата с няколко месеца. В края на краищата за къде сме се разбързали?
— Каква чудесна идея, татко — обади се Ема. — Може би няма да е зле да попиташ и хер Хитлер дали ще бъде така добър да отложи войната с няколко месеца, защото дъщеря ти иска да се омъжи.
— А какво мисли мисис Клифтън за всичко това? — попита Барингтън, без да обръща внимание на думите на дъщеря си.
— Че нима е възможно да реагира по друг начин, освен да се зарадва? — попита Елизабет.
Барингтън не каза нищо.
Обявата за предстоящата сватба между Ема Грейс Барингтън и Хари Артър Клифтън беше публикувана в „Таймс“ след десет дни. Следващата неделя преподобният Стайлър обяви имената на бракосъчетаващите се от амвона на „Сейнт Мери“, а през следващата седмица бяха разпратени триста покани. Никой не се учуди, когато Хари помоли Джайлс да му стане кум, а капитан Тарант и Дийкинс — шафери.
Хари обаче остана шокиран, когато получи от Стария Джак писмо, с което той отклоняваше поканата, тъй като не можел да напусне поста си предвид обстоятелствата. Хари му писа с увещания да размисли и поне да присъства на сватбата, дори да не може да поеме задълженията на шафер. Отговорът на Стария Джак беше още по-объркващ: „Имам чувството, че присъствието ми ще причини неудобства“.
— Какви ги говори? — зачуди се Хари. — Със сигурност знае, че за всички ни ще е чест, ако дойде.
— Същият като баща ми е — отвърна Ема. — Той отказва да ме даде и казва, че дори не е сигурен, че ще дойде.
— Но ти каза, че бил обещал да те подкрепя повече в бъдеще.
— Да, но всичко това се промени в момента, в който чу, че сме сгодени.
— И майка ми не прояви особен ентусиазъм, когато й казах — призна Хари.
Ема не видя Хари отново, докато не се върна в Оксфорд за изпитите, при това едва след като завърши последния тест. Когато излезе от изпитната зала, годеникът й я чакаше на горното стъпало с бутилка шампанско в едната ръка и две чаши в другата.
— Е, как мина според теб? — попита той, докато пълнеше чашата й.
— Не зная — въздъхна Ема. Десетки други момичета излизаха от залата. — Нямах представа с какво се захващам, докато не видях това множество.
— Е, поне има с какво да се разсееш, докато чакаш резултатите.
— Остават само три седмици — напомни му Ема. — Това е повече от достатъчно време, за да промениш решението си.
— Ако не спечелиш стипендия, може и да премисля. В края на краищата не мога да си позволя да имам вземане-даване с обикновена студентка.
— Ако не спечеля стипендия, аз мога да премисля и да си потърся друг стипендиант.
— Дийкинс още е свободен — каза Хари.
— Дотогава вече ще е късно — отвърна Ема.
— Защо?!
— Защото резултатите ще бъдат оповестени на сутринта в деня на сватбата.
Чукнаха се и пиха. Прекараха по-голямата част от уикенда заключени в малката й хотелска стая, като между любенето отново и отново обсъждаха подробностите около сватбата. В неделя вечерта Ема вече бе стигнала до едно заключение.
— Мама е великолепна, но не мога да кажа същото за баща ми.
— Мислиш ли, че ще дойде?
— О, да. Мама го уговаря, но той все още отказва да ме даде. Какви са последните новини от Стария Джак?
— Дори не отговори на последното ми писмо — каза Хари.
47.
— Не си ли наддала малко, скъпа? — попита майката на Ема, докато се опитваше да закопчае последната кукичка на гърба на сватбената й рокля.
— Не мисля — отвърна Ема и се огледа критично в голямото огледало.
— Зашеметяващо — беше преценката на Елизабет, когато отстъпи назад да огледа премяната на булката.
Бяха пътували няколко пъти до Лондон за ушиването на роклята, с което се зае мадам Рене, собственичка на малък моден бутик в Мейфеър; говореше се, че кралица Мери и кралица Елизабет са нейни патрони. Мадам Рене лично следеше всяка проба и викторианската бродирана дантела около врата и по ръкавите, макар и стара, се съчетаваше естествено с копринения корсаж и широките поли, които тази година бяха на мода. Малката кремава шапчица с украшения, увери ги мадам Рене, била нещо, което щяло да е на мода догодина. Единственият коментар на бащата на Ема по темата беше, когато видя сметката.