— Ти си следващата, Грейс — каза майка й и се наведе да оправи роклята на момичето.
— Само това не — отвърна Грейс достатъчно високо, за да я чуят всички.
Елизабет отстъпи назад и кимна. Двамата епитропи отвориха тежката врата, с което дадоха знак на органиста да засвири „Сватбения марш“ на Менделсон и на събралите се да станат и да посрещнат булката.
Щом пристъпи в църквата, Ема се изненада колко много хора са дошли в Оксфорд да споделят щастието й. Бавно мина по пътеката, водена от дядо си, и всички й се усмихваха, докато вървеше към олтара.
Забеляза мистър Фробишър до мистър Холкомби отдясно на пътеката. Мис Тили, която носеше доста дръзка шапка, беше дошла чак от Корнуол, а д-р Паджет й се усмихна най-топло. Но нищо не можеше да се сравнява със собствената й усмивка, когато видя капитан Тарант — стоеше с наведена глава и изглеждаше малко нелепо с костюм. Хари сигурно беше много доволен, че старият му приятел все пак е решил да дойде. На предния ред беше мисис Клифтън, която явно бе отделила доста време на избирането на тоалета си, тъй като изглеждаше невероятно модно и елегантно. Ема й се усмихна, но за нейна изненада и разочарование бъдещата й свекърва не вдигна глава да я погледне, докато минаваше покрай нея.
И тогава видя Хари, застанал на стъпалата на олтара до брат й — чакаха нея, булката.
Продължи по пътеката, хванала под ръка дядо си — другият й дядо стоеше изпънат на първата редица до баща й, който изглеждаше угрижен. Може би наистина съжаляваше за решението си да не я даде на младоженеца.
Сър Уолтър отстъпи настрани, докато Ема изкачваше четирите стъпала, за да застане до бъдещия си съпруг. Тя се наведе към Хари и прошепна:
— Промених решението си.
Той се опита да не се ухили, докато чакаше продължението.
— В края на краищата стипендиантите в този университет не бива да се женят за по-нископоставени.
— Толкова се гордея с теб, скъпа — отвърна той. — Моите поздравления.
Джайлс се поклони дълбоко в знак на искрено уважение, а публиката зашепна, когато новината се разпространи между редиците.
Музиката спря и капеланът на колежа вдигна ръце.
— Почитаеми гости, събрали сме се тук пред лицето Божие и пред лицето на събралото се множество да съединим този мъж и тази жена в свещен брак…
Ема изведнъж ужасно се притесни. Беше научила наизуст всички отговори, но в момента не можеше да се сети нито един от тях.
— Първо той бил предопределен за раждане на деца…
Ема се опита да се съсредоточи върху думите на капелана, но с нетърпение очакваше да избяга и да остане сама с Хари. Може би трябваше да заминат още снощи и да се оженят по шотландския ритуал, без формалности — много по-лесно и по-близо до замъка Мългелри, както беше казала на Хари.
— … и тези двама души са се явили да се съединят в този свещен брак. Прочее, ако някой може да посочи основателна причина те да не могат да се съчетаят законно, нека говори сега или да замълчи завинаги…
Капеланът направи кратка пауза, преди да произнесе думите „изисквам и ви задължавам“ — и тогава нечий глас ясно изрече:
— Аз възразявам!
Ема и Хари рязко се завъртяха да видят кой би могъл да произнесе такива ужасни думи.
Капеланът вдигна невярващо поглед и за момент се запита дали не му се е счуло, но всички в църквата въртяха глави и се мъчеха да разберат кой се е намесил така неочаквано. Капеланът никога не се бе сблъсквал с подобно развитие на нещата и отчаяно се мъчеше да си спомни какво следва да се прави в подобна ситуация.
Ема зарови лице в рамото на Хари, докато той се взираше в разшумялото се множество и се опитваше да открие кой е причинил този смут. Предположи, че трябва да е бащата на Ема, но когато погледна към първата редица, видя, че Хюго Барингтън е пребледнял като платно и също се опитва да разбере кой е прекъснал церемонията.
Наложи се преподобният Стайлър да повиши глас.
— Моля господина, който възрази срещу сключването на този брак, да се покаже.
На пътеката излезе висок мъж с изправена стойка. Погледите на всички се приковаха в капитан Джак Тарант, докато той измина пътя до олтара и спря пред капелана. Ема се вкопчи в Хари, уплашена, че могат да й го откраднат.
— Да разбирам ли, сър, че според вас този брак не бива да се сключи? — попита капеланът.
— Точно така, сър — тихо отвърна Стария Джак.
— В такъв случай трябва да ви помоля да дойдете във вестиария заедно с булката, младоженеца и най-близките членове на семействата им — каза капеланът и повиши глас: — Можете да останете на местата си, докато обмисля възражението и оповестя решението си.