Онази нощ не мигнах. Какви ли не мисли препускаха през ума ми и за момент, за съвсем кратък момент, дори се замислих за самоубийство. Но нямах нужда от Стария Джак да ми напомня, че това е страхливият начин да се измъкнеш.
През следващите три дни не излязох от стаята си. Не отговарях на леките почуквания на вратата. Не вдигах телефона. Не отварях писмата, които пъхаха под вратата ми. Може би беше невъзпитано от моя страна да не отвръщам на онези, които изпитваха най-добри чувства към мен, но понякога прекалено многото съчувствие може да е по-потискащо и от самотата.
Джайлс се върна в Оксфорд на четвъртия ден. Нямаше нужда да говори с мен, за да разбера, че новините няма да ми донесат утеха. Оказа се много по-лошо, отколкото бях очаквал. Ема и майка й заминали за замъка Мългелри, където смятахме да прекараме медения си месец без роднини в радиус петнайсет километра. Мисис Барингтън бе заръчала на адвокатите си да започнат процедурата по развода, но те не могли да представят никакви документи на съпруга й, тъй като никой не го бил виждал, откакто се беше измъкнал незабелязано от вестиария. Лорд Харви и Стария Джак напуснали борда на „Барингтънс“, но по молба на сър Уолтър не оповестили публично причините — не че това щеше да даде изобилен материал за всевъзможни клюки и сплетни. Майка ми напуснала нощния клуб на Еди и започнала работа като сервитьорка в ресторанта на „Гранд Хотел“.
— А Ема? — попитах аз. — Успя ли да…
— Нямах възможност да говоря с нея — рече Джайлс. — Вече бяха заминали за Шотландия. Но тя беше оставила писмо за теб на масата във фоайето. — Усетих как сърцето ми се разтуптя, когато ми подаде плика с познатия почерк. — Ако искаш по-късно да хапнем нещо, ще съм в стаите си.
И излезе.
Седнах на стола до прозореца. Не исках да отварям писмото, защото знаех, че няма да ми предложи нито лъч надежда. Накрая разкъсах плика и извадих трите листа, изписани със стегнатия почерк на Ема.
Имението Чу Вали
Глостършир
29 юли 1939 г.
Мой скъпи Хари,
Полунощ е, а аз седя в спалнята и пиша на единствения мъж, когото ще обичам в живота си.
Дълбоката омраза към баща ми, на когото никога няма да простя, се смени с внезапно спокойствие, така че трябва да напиша тези думи, преди горчивата ярост да се върне и да ми напомни от колко много неща ни лиши този коварен човек.
Иска ми се да можехме да се разделим като влюбени, а не като непознати в претъпкана стая, след като съдбата реши никога да не кажем думите „докато смъртта ни раздели“, макар да съм сигурна, че ще си отида от този свят, обичала само един мъж.
Никога няма да се задоволя само със спомена за любовта ти, защото докато има мъничка надежда Артър Клифтън да е бил твой баща, ще остана изцяло твоя, скъпи мой, бъди сигурен.
Мама е убедена, че след време споменът за теб ще помръкне като лъчите на залязващото слънце, докато не изчезне напълно, за да отстъпи пред зората на новия ден. Нима не помни как в деня на сватбата ми каза, че любовта ни един към друг е така чиста, проста и рядка, че несъмнено ще издържи изпитанията на времето? Самата тя призна, че може само да ни завижда, тъй като никога не била изпитвала подобно щастие.
Но докато не мога да бъда твоя съпруга, мили, аз съм твърдо решена, че трябва да останем разделени, освен ако и докато не се докаже, че можем да се свържем законно. Никой друг няма надежда да заеме мястото ти и ако е нужно, предпочитам да остана сама, вместо да се съглася на някакъв измислен брак.
Питам се дачи някога ще настъпи ден, в който ще се събудя, без да се пресягам с очакване да те открия до мен и дали някога ще мога да заспя, без да шепна името ти.
С радост бих жертвала остатъка от живота си за още една година като тази, която изживяхме с теб, и никой божествен или човешки закон не може да промени това. Продължавам да се моля да дойде ден, когато ще можем да се свържем пред погледа на същия Бог и същите хора, но дотогава, мили мой, винаги ще бъда твоя любяща съпруга във всичко, освен по име,
49.
Когато най-сетне събра сили да отвори безбройните писма, покриващи пода около вратата, Хари попадна на едно от секретарката на Стария Джак в Лондон.
Сохо Скуеър
Лондон
Сряда, 2 август, 1939 г.
Уважаеми мистър Клифтън,
Вероятно ще получите това писмо едва след като се върнете от медения си месец в Шотландия, но се питам дали капитан Тарант не е останал в Оксфорд след сватбата.