— Но дали капитанът ще се съгласи да вземе човек без опит в морето?
— Може би не, но ако всичко друго си дойде на мястото, ще се качиш на борда на „Резолюшън“ като стар морски вълк.
Хари си припомни една от любимите забележки на Стария Джак — „Не научавам почти нищо, докато приказвам“ — и реши да престане да прекъсва и да започне да слуша.
— И тъй — продължи сър Уолтър, — успях да избера три кораба, които ще напуснат Бристол през следващите двайсет и четири часа и се очакват обратно след три до четири седмици, което ще ти даде предостатъчно време да постъпиш като матрос на „Резолюшън“.
На Хари му се прииска да го прекъсне, но не го направи.
— Да започнем с първия ми избор. „Девониън“ ще отплава за Куба с товар от памучни рокли, картофи и велосипеди „Рали Лентън“ и по график трябва да се върне в Бристол след четири седмици с тютюн, захар и банани.
— Вторият в списъка е „Канзас Стар“, пътнически кораб, който ще отплава за Ню Йорк със сутрешния отлив. Той бе реквизиран от американското правителство да прехвърли американски граждани в родината преди Великобритания да влезе във война с Германия. Третият е празен танкер — „Принцес Беатрис“ — който заминава за Амстердам да зареди и в края на месеца ще се върне в Бристол с пълни цистерни. И трите кораба много добре си дават сметка, че трябва да се върнат в пристанището колкото се може по-бързо, защото ако бъде обявена война, двата товарни ще бъдат смятани от германците за легитимни цели и единствено „Канзас Стар“ ще е в безопасност от подводниците, които дебнат в Атлантика и чакат заповед да потопят всичко плаващо под червен или син флаг.
— От какъв екипаж се нуждаят тези кораби? — попита Хари. — Не може да се каже, че съм особено квалифициран.
Сър Уолтър отново затърси из бюрото си и взе друг лист.
— „Принцес Беатрис“ има нужда от матроси, „Канзас Стар“ търси човек за кухнята, което обикновено означава мияч или сервитьор, а „Девониън“ се нуждае от четвърти офицер.
— Значи може да бъде изваден от списъка.
— Странно — каза сър Уолтър, — защото смятам, че си най-подходящ именно за този пост. „Девониън“ има екипаж от трийсет и седем души и рядко излиза в морето с обучаващ се за офицер, така че всички ще очакват от теб да си пълен новак.
— Но защо му е на капитана да се съгласи да ме вземе?
— Защото му казах, че си мой внук.
51.
Хари вървеше по кея към „Девониън“. Малкият куфар в ръката му го караше да се чувства като ученик в първия учебен ден. Какъв ли ще е директорът? До Джайлс ли ще спи, или до Дийкинс? Дали няма да попадне на някой като Стария Джак? Ще има ли някой Фишър на борда?
Макар сър Уолтър да бе предложил да дойде с него и да го представи на капитана, Хари бе сметнал, че това няма да е най-добрият начин да спечели симпатиите на екипажа.
Спря за момент и се вгледа в древното корито, на което щеше да прекара следващия месец. Сър Уолтър му беше казал, че „Девониън“ е построен през 1913 г., когато в океаните все още господствали платноходите и моторизираният товарен кораб се смятал за последна дума на техниката. А сега, двайсет и шест години по-късно, не му оставаше много време преди да бъде изваден от употреба и да бъде закаран в онази част на пристанището, където нарязваха старите кораби за скрап.
Сър Уолтър беше намекнал също, че тъй като на капитан Хейвънс му оставала само една година до пенсия, собствениците сигурно щели да го бракуват заедно с кораба му.
По документи „Девониън“ имаше екипаж от трийсет и седем души, но както при много товарни кораби, това число не беше съвсем точно — готвачът и миячът, наети в Хонконг, не фигурираха в списъка, както и един-двама матроси, които бягаха от закона и нямаха желание да се връщат в родината си.
Хари бавно се качи по подвижния мост. Стигна края му и не помръдна, докато не получи разрешение да стъпи на палубата. След всичките години мотаене из пристанището познаваше много добре корабния правилник. Погледна към мостика и прие, че човекът, който е там, трябва да е капитан Хейвънс. Сър Уолтър му беше казал, че първият офицер на един търговски кораб е всъщност старши моряк, но на борда обръщението към него задължително е капитан. Капитан Хейвънс изглеждаше по-скоро на петдесет, отколкото на шейсет. Беше як мъж със загрубяло от морето лице и тъмна, късо подстригана брада, която наред с оплешивяващата глава го караше да прилича на Джордж V.