Сутрин предлагаше на клиентите различни бисквити към кафето, а следобедното й меню се оказа не по-малко популярно, особено след като Хари й каза, че мисис Барингтън му е предложила да избира между индийски и китайски чай. Мистър Фрамптън обаче наложи вето на предложението да се предлагат сандвичи с пушена сьомга.
Всяка неделя Мейзи коленичеше на възглавничката в храма; единствената й молитва беше ясна и конкретна: „Моля те, Господи, нека Хари спечели стипендията. Успее ли, няма да искам нищо друго от Теб“.
Когато до изпитите остана седмица, Мейзи вече не можеше да спи, лежеше будна и се питаше как ли се справя Хари. Мнозина клиенти й казваха да му предаде най-добрите им пожелания — някои, защото го бяха чували да пее в църковния хор, други, защо бе доставял сутрешния им вестник или просто защото техните деца бяха минали или щяха да минат през същите изпитания като неговите. Мейзи имаше чувството, че половината Бристол ще се явява на изпит.
На сутринта на съдбовния ден Мейзи настани някои от редовните посетители на неподходящи маси, поднесе на мистър Крадик кафе вместо обичайния му горещ шоколад и дори представи на двама клиенти чужди сметки. Никой не се оплака.
Хари й каза, че според него се бил представил доста добре, но не можеше да е сигурен дали е било достатъчно добре. Спомена някой си Томас Харди, но Мейзи не беше сигурна дали говори за свой приятел, или за някой от учителите.
Когато онзи четвъртък часовникът в големия шкаф в Палмовия салон удари десет, Мейзи знаеше, че в същия миг директорът окачва резултатите от изпитите на училищната дъска за обяви. Минаха обаче още двайсет и две минути, преди мистър Холкомби да влезе в помещението и да се насочи право към обичайната си маса зад колоната. От изражението му Мейзи не можеше да разбере как се е представил Хари. Бързо отиде при него и за първи път от четири години седна срещу свой клиент, макар че „свлече се“ би било по-уместно определение.
— Хари е минал с отличие — каза мистър Холкомби, — но се боя, че се е разминал на косъм със стипендията.
— Какво означава това? — попита Мейзи, като се мъчеше да накара ръцете си да спрат да треперят.
— Първите дванайсет кандидати са изкарали по осемдесет процента и нагоре и всички са получили стипендии. Дийкинс, приятелят на Хари, е на първо място с деветдесет и два процента. Хари е постигнал отличните седемдесет и осем процента и е седемнайсети от общо триста кандидати. Мистър Фробишър каза, че слабото му място бил изпитът по английски.
— Трябвало е да прочете Харди вместо Дикенс — каза жената, която не бе прочела нито една книга през живота си.
— Въпреки това на Хари ще му бъде предложено място в Бристолската гимназия — продължи мистър Холкомби, — но няма да получава сто паунда годишна стипендия.
Мейзи стана.
— В такъв случай просто ще трябва да работя на три смени вместо на две, нали така? Защото той няма да се върне в „Мериууд“, мистър Холкомби, бъдете сигурен в това.
През следващите няколко дни Мейзи се изненада колко много от редовните клиенти я поздравиха за великолепното представяне на Хари. Откри също, че един-двама от клиентите й имат деца, които не са минали на изпита — в единия случай на детето не му достигнал само един процент. Налагаше им се да се примирят с избор на друго учебно заведение. Това само засили решимостта на Мейзи, че нищо няма да попречи на Хари да се яви в Бристолската гимназия на първия ден от новия срок.
През следващата седмица забеляза нещо странно — бакшишите й се удвоиха. Милият мистър Крадик й пробута банкнота от пет паунда с думите:
— За Хари. Нека се покаже достоен за майка си.
Когато тънкият бял плик падна през пощенския процеп на вратата на Стил Хаус Лейн (което само по себе си беше събитие), Хари го отвори и прочете писмото на майка си. На „Клифтън, Х.“ се предлагаше място в поток А за есенния срок, започващ от 15-и септември. Когато стигна до последния параграф, в който от мисис Клифтън се искаше да пише и да потвърди дали кандидатът желае да приеме, или да отхвърли предложението, той я погледна нервно.
— Трябва да им отговориш веднага и да приемеш! — каза тя.
Хари я прегърна и прошепна:
— Как ми се иска баща ми да беше жив.
„Може би е жив“, помисли си Мейзи.
След няколко дни на изтривалката се появи второ писмо — дълъг списък на нещата, които трябваше да се купят преди първия ден на учебния срок. Мейзи забеляза, че Хари като че ли има нужда от два броя от всичко, в някои случаи три или повече, а в един цели шест — чорапи, сиви, три четвърти, с ластик.