Мейзи тъкмо се канеше да каже на мис Тили колко съжалява, но че и дума не може да става, когато Патрик Кейси влезе в салона и се настани на обичайната си маса.
След като свършиха с любенето, Мейзи разказа на Патрик за предложението на мис Тили. Той седна в леглото, запали цигара и каза:
— Намирането на такъв капитал не е чак толкова трудно.
— Да, но става въпрос за мисис Клифтън, която трябва да събере петстотин паунда при положение, че няма и две пенита в джоба.
— Така е, но ще можеш да покажеш оборот и доказани приходи, без да споменаваме за доброто име на кафенето. Все пак имай предвид, че ще трябва да прегледам всички счетоводни книги за последните пет години, за да съм сигурен, че няма скрити неща от теб.
— Мис Тили никога не би измамила никого.
— Ще трябва да видя и дали няма да има промени в наемите в близко бъдеще — каза Патрик, без да обръща внимание на протестите й, — както и да проверя дали счетоводителят й не е включил някакви клаузи за допълнително заплащане от момента, в който започнеш да правиш печалба.
— Мис Тили не би направила подобно нещо — отсече Мейзи.
— Много си доверчива, Мейзи. Не забравяй обаче, че с това няма да се занимава мис Тили, а някой адвокат, който ще иска да прибере своята част, както и счетоводител, който да се погрижи за компенсация в случай, че решиш да не ползваш вече услугите му.
— Личи си, че никога не си се срещал с мис Тили.
— Вярата ти в старата дама е трогателна, Мейзи, но моята работа е да защитавам хора като теб, а сто и двайсет паунда и десет шилинга печалба на година няма да са достатъчни, за да вържеш двата края. Все пак не забравяй, че ще трябва да изплащаш кредита си на редовни вноски.
— Мис Тили ми каза, че печалбата не включва нейната заплата.
— Възможно е, но не знаеш каква е била нейната заплата. Ще са ти нужни най-малко двеста и петдесет паунда на година, ако искаш да оцелееш, в противен случай не само ще останеш без пукната пара, но и Хари ще трябва да напусне гимназията.
— С нетърпение очаквам да се запознаеш с мис Тили.
— А как стои въпросът с бакшишите? В „Роял“ получаваш половината от всички бакшиши, което прави поне още двеста паунда годишно. И те не се облагат, макар че не се съмнявам, че някое бъдещо правителство ще навакса и с това.
— Може би трябва да кажа на мис Тили, че рискът е прекалено голям. В края на краищата все ми напомняш, че в „Роял“ имам гарантирани доходи без никакви рискове.
— Така е, но ако мис Тили е наполовина толкова добра, колкото твърдиш, това може да се окаже възможност, каквато едва ли ще ти се отвори друг път.
— Решавай най-сетне, Патрик — каза Мейзи, като се опита да не прозвучи така, сякаш е изгубила търпение.
— Ще реша в момента, в който прегледам книжата.
— Ще решиш в момента, в който се срещнеш с мис Тили, защото ще разбереш истинското значение на добрата воля — отвърна Мейзи.
— С нетърпение очаквам да видя този образец на добродетелта.
— Това означава ли, че си готов да ме представляваш?
— Да — каза той, докато гасеше фаса си.
— И колко ще вземете за услугата от една безпарична вдовица, мистър Кейси?
— Изгаси светлината.
— Сигурна ли сте, че рискът си заслужава? — попита мистър Фрамптън.
— Финансовият ми съветник е на това мнение — отвърна Мейзи. — Увери ме, че не само ще провери всички сметки, но и че след като изплатя заема, ще мога да изляза на печалба след пет години.
— Но това са годините, през които Хари ще бъде в Бристолската гимназия.
— Много добре си давам сметка за това, мистър Фрамптън, но мистър Кейси осигури достатъчна заплата за мен като част от сделката и след като поделя бакшишите с персонала, ще мога да печеля приблизително толкова, колкото и в момента. Нещо по-важно, след пет години ще разполагам с реални активи и от там нататък цялата печалба ще бъде моя — каза тя, като се мъчеше да си припомни точните думи на Патрик.
— Ясно е, че сте вече сте решили — каза мистър Фрамптън. — Но ще ви предупредя, Мейзи, че има огромна разлика между това да си служител, който знае, че всяка седмица ще се прибере със заплата, и работодател, от когото се очаква да плаща по няколко заплати всеки петък. Честно казано, Мейзи, вие сте най-добрата в областта си, но наистина ли сте сигурна, че искате да престанете да сте служител и да поемете управлението?