— Мистър Кейси ще ми помага.
— Кейси е способен човек, в това няма съмнение, но той трябва да се грижи и за по-важни клиенти в другия край на страната. Вие ще сте онази, която ще върти ежедневния бизнес. Ако нещо тръгне на зле, той няма да е винаги наблизо, за да ви подаде ръка.
— Но пък може би никога вече няма да ми се отвори подобна възможност — повтори тя думите на Патрик.
— Тъй да бъде, Мейзи — рече Фрамптън. — Наистина много ще ни липсваш тук. Единствената причина да не си незаменима е, че обучи заместницата си отлично.
— Сюзан няма да ви разочарова, мистър Фрамптън.
— Сигурен съм, че няма. Но и никога няма да бъде Мейзи Клифтън. Позволи ми да съм първият, който да ти пожелае успех в новото начинание. А ако нещата не тръгнат според очакваното, в „Роял“ винаги ще има работа за теб.
Мистър Фрамптън стана и се ръкува с Мейзи точно както бе направил преди шест години.
17.
Месец по-късно Мейзи подписа шест документа в присъствието на мистър Прендъргаст, управителя на „Национална провинциална банка“ на Корн стрийт. Направи го обаче едва след като Патрик я запозна с всяка страница, ред по ред; той вече с радост признаваше колко е сгрешил в съмненията си относно мис Тили. Сподели с нея, че ако всички са почтени като мис Тили, щял да остане без работа.
Мейзи даде на мис Тили чек за 500 лири на 19 март 1934 г., като в замяна получи огромна прегръдка и кафене. Седмица по-късно мис Тили и мис Мънди заминаха за Корнуол.
Мейзи отвори заведението още на следващия ден и запази името „При Тили“. Патрик я бе посъветвал никога да не подценява репутацията на името над вратата („основано през 1898 г“.) и изобщо да не помисля за промени, докато мис Тили се помни с добро, а може би и след това. „Редовните посетители не обичат промените, особено ако са внезапни, така че не ги изненадвай по такъв начин.“
Мейзи все пак набеляза някои промени, които можеше да направи, без да засегне чувствата на редовните посетители. Смяташе, че нови покривки ще се отразят добре на заведението, пък и столовете и дори масите бяха започнали да изглеждат малко… старомодно. И нима самата мис Тили не беше отбелязала, че килимът е поизтъркан?
— Успокой темпото — предупреди я Патрик при една от месечните си визити. — Не забравяй, че харченето на пари е много по-лесно от печеленето им, и не се изненадвай, ако някои от старите клиенти изчезнат и през първите няколко месеца не печелиш толкова, колкото си очаквала.
Патрик се оказа прав. Приходите намаляха през първия месец, а също и през втория, което показваше колко популярна е била мис Тили. Ако тенденцията се запазеше и през третия, Патрик щеше да говори с Мейзи за оборота и ограниченията на краткосрочните заеми, но приходите удариха дъното (отново по израза на Патрик) и през следващия месец започнаха да се повишават, макар и не така рязко.
В края на първата година Мейзи бе излязла на нулата, но не бе спечелила достатъчно, за да изплати изцяло задълженията си към банката.
— Не се бой, мила — каза й мис Тили при една от редките си визити в Бристол. — Минаха години, преди да направя печалба.
Мейзи обаче не разполагаше с години.
Втората година започна добре и някои от редовните посетители от Палмовия салон се върнаха в старото си свърталище. Еди Аткинс беше наддал толкова много и пурите му бяха станали така огромни, че на Мейзи не й оставаше друго, освен да приеме, че развлекателният му бизнес процъфтява. Мистър Крадик се появяваше всяка сутрин в единайсет, с шлифер и с чадър в ръка, независимо какво е времето. Мистър Холкомби се отбиваше от време на време и винаги се интересуваше как се справя Хари. Мейзи нито веднъж не му позволи да си плати сметката. Всеки път, когато се връщаше в Бристол, Патрик спираше най-напред в „При Тили“.
През втората година Мейзи трябваше да смени един доставчик, който явно не разбираше разликата между прясно и застояло, както и една сервитьорка, която не бе убедена, че клиентът винаги има право. За мястото й кандидатстваха няколко момичета, тъй като ставаше все по-приемливо жените да работят. Мейзи се спря на една млада госпожица, Карън, която имаше светла къдрава коса, големи сини очи и фигура като пясъчен часовник, както пишеха модните списания. Според Мейзи Карън можеше да привлече нови клиенти, при това по-млади от редовните посетители.
Избирането на нов доставчик на сладкиши се оказа по-трудна задача. И макар че няколко компании се конкурираха за договора, Мейзи беше много взискателна. Когато обаче Боб Бъроуз от „Пекарна Бъроуз“ (основана през 1935 г.) се появи на прага й и й каза, че „При Тили“ ще бъде първият му клиент, тя реши да го изпробва за един месец.