— Не прибързвай със заключенията, но я дръж под око — посъветва я Патрик. — Или прибира бакшишите, или бърка в касата, или и двете. Едно обаче е сигурно — това няма да спре. В повечето случаи крадецът става все по-самоуверен, докато накрая не го спипат. Трябва да сложиш край на това, и то бързо, преди да те е изкарала от бизнеса.
Мейзи се чувстваше ужасно, че се налага да шпионира персонала си. В края на краищата лично беше избрала повечето от момичетата, а по-старите сервитьорки работеха в кафенето от години.
Особено внимателно следеше Карън, но нямаше явни признаци, че тя краде. Но пък Патрик я беше предупредил, че крадците са по-коварни от честните хора, а Мейзи не можеше да я държи под око през цялото време.
И тогава проблемът намери решението си. Карън й представи заявление за напускане, в което се обясняваше, че е сгодена и в края на месеца се мести при годеника си в Лондон. Мейзи си помисли, че годежният й пръстен е доста изящен, макар че можеше само да се пита кой ли е платил за него. Пропъди тази мисъл. Чувстваше облекчение, че й се налага да се тревожи за един проблем по-малко.
Но когато няколко седмици по-късно се върна в Бристол, Патрик каза на Мейзи, че месечният й доход отново е паднал, така че не можеше да е Карън.
— Време ли е да се обадим на полицията? — попита Мейзи.
— Още не. Последното, което ти трябва, са неверни обвинения или слухове, които само ще настроят персонала ти срещу теб. Полицията може да разкрие крадеца, но преди да го направи, най-вероятно ще изгубиш част от най-добрите си хора, на които няма да им хареса да бъдат под подозрение. А и можеш да си сигурна, че някои от клиентите също ще научат, а това определено не ти трябва.
— Още колко време мога да си позволя да продължава това?
— Нека дадем още месец. Ако дотогава не сме открили кой е, ще се наложи да се обадиш в полицията. — Патрик й се усмихна. — А сега да престанем да говорим за работа и да се опитаме да си спомним, че празнуваме рождения ти ден.
— Той беше преди два месеца — отвърна тя. — И ако не беше Боб, нямаше и да научиш.
Патрик отново отвори куфарчето си, но този път извади тъмносиня кутия с познатата емблема на „Суон“. Даде я на Мейзи, която я отвори, без да бърза, и видя черни кожени ръкавици и вълнен шал с характерната за „Бърбъри“ шарка.
— Значи ето кой ме е обирал под носа — каза Мейзи и го прегърна.
Патрик не отговори.
— Какво има? — попита Мейзи.
— Имам още новини.
Мейзи го погледна в очите и се зачуди какво ли още не е наред с „При Тили“.
— Повишиха ме. Ще ставам заместник-управител на централния ни офис в Дъблин. През повечето време ще бъда закован за бюрото, така че някой друг ще поеме работата ми тук. Пак ще мога да те виждам, но не толкова често.
Цяла нощ Мейзи лежа в обятията му и плака. Беше си мислила, че няма да поиска да се омъжи отново, но сега мъжът, когото обичаше, вече нямаше да е до нея.
На следващата сутрин закъсня за работа. Боб я чакаше на прага и щом тя отвори вратата, започна да разтоварва сутрешните доставки.
— Ей сега идвам — каза му Мейзи и се оттегли в умивалнята на персонала.
Беше се сбогувала с Патрик на гара Темпъл Мийдс и отново бе избухнала в сълзи. Сигурно представляваше странна гледка и не искаше редовните посетители да си помислят, че нещо не е наред. „Никога не носи личните си проблеми на работа — често й напомняше мис Тили. — Клиентите си имат достатъчно свои проблеми и не им трябва да се тревожат за твоите“.
Погледна в огледалото. Гримът й беше напълно размазан.
— По дяволите — изруга на глас тя, когато се сети, че е оставила чантата си на тезгяха. Върна се да я вземе — и се вцепени. Боб стоеше с гръб към нея, пъхнал ръка в касата. Мейзи го гледаше как напъха шепа банкноти и монети в джоба на панталона си, затвори тихо касата и тръгна за нова тава сладкиши.
Мейзи знаеше точно какво би я посъветвал Патрик. Влезе в кафенето и застана до касата. Боб отново се появи на прага. Не носеше тава, а малка кутийка от червена кожа. Усмихна й се широко и падна на колене.
— Боб Бъроуз, веднага се махай оттук — каза Мейзи с тон, който изненада дори нея. — Ако те видя отново в кафенето ми, ще извикам полицията.
Очакваше поток обяснения и възклицания, но Боб просто се изправи, остави откраднатите пари на тезгяха и излезе, без да каже нито дума. Мейзи рухна в най-близкия стол точно когато влизаше първата й служителка.