Танкок се извърна. Извадих портфейла си и добавих към купчината още една банкнота от пет паунда, още три паунда и десет шилинга — общо 68 паунда и 10 шилинга. Погледът му се върна върху парите.
— Там, откъдето идват, има още много — казах, като се мъчех да говоря убедително.
Танкок бавно пристъпи към бюрото и без да ме поглежда, събра банкнотите, напъха ги в джоба си и излезе, без да каже нито дума.
Отидох до прозореца и го загледах как излиза от сградата и бавно тръгва към портала.
Оставих сейфа отворен, пръснах част от съдържанието му по пода, пуснах празния плик на бюрото и излязох от кабинета, без да заключвам. Бях последният човек, напуснал сградата.
21.
— Детектив инспектор Блейкмор, сър — каза мис Потс и се отдръпна, за да направи път на полицая да влезе в кабинета на административния директор.
Хюго Барингтън внимателно изучаваше инспектора, докато онзи влизаше. Едва ли беше много по-висок от задължителния минимум от метър и седемдесет и пет и имаше няколко излишни килограма, но въпреки това изглеждаше във форма. Беше с шлифер, купен сигурно през годините му на редови полицай, а на главата си носеше кафява филцова шапка по-скорошен модел, показваща, че е станал инспектор сравнително наскоро.
Двамата се ръкуваха и след като седна, Блейкмор извади от вътрешния джоб на сакото си бележник и писалка.
— Както знаете, сър, водя разследване на така наречената кражба, случила се снощи в тази сграда. — Барингтън не хареса израза „така наречената“. — Мога ли като начало да ви попитам кога открихте липсата на парите?
— Разбира се, инспектор — каза Барингтън, като се мъчеше да изглежда колкото се може по-съпричастен и готов да съдейства. — Пристигнах на доковете около седем сутринта и отидох право на депото, за да видя как се е представила нощната смяна.
— Всяка сутрин ли правите това?
— Не, само от време на време — отвърна Хюго. Въпросът го озадачи.
— И колко време прекарахте там?
— Двайсет, може би трийсет минути. После се качих в кабинета си.
— Значи сте били в кабинета си някъде към седем и двайсет, най-късно седем и трийсет.
— Да, приблизително тогава.
— Секретарката ви вече беше ли пристигнала?
— Да, разбира се. Рядко успявам да стигна тук преди нея. Страховита дама е — добави той с усмивка.
— Определено — съгласи се детектив инспекторът. — Значи мис Потс ви е казала, че сейфът ви е отварян?
— Да. Каза, че когато дошла сутринта, намерила вратата му отворена, а част от съдържанието му било пръснато по пода. Незабавно се обадила на полицията.
— Значи не е звъннала първо на вас, така ли, сър?
— Не, инспектор. По това време съм пътувал с колата насам.
— Значи казвате, че секретарката ви е пристигнала преди вас. А вчера вечерта преди нея ли си тръгнахте, сър?
— Не си спомням — каза Барингтън. — Но би било крайно необичайно да си тръгна след нея.
— Да, мис Потс потвърди това — каза детектив инспекторът. — Но тя също каза… — той погледна бележките си, — „Вчера вечерта си тръгнах преди мистър Барингтън, тъй като беше възникнал проблем, за който той трябваше да се погрижи“. — Блейкмор го погледна. — Можете ли да ми кажете за какъв проблем става дума, сър?
— Когато ръководите голяма компания като тази, непрекъснато изникват проблеми — каза Хюго.
— Значи не помните какъв точно проблем е изникнал вчера вечерта?
— Не, инспектор, не помня.
— Когато пристигнахте в кабинета си и открихте вратата на сейфа отворена, каква беше първата ви реакция?
— Проверих какво липсва.
— И какво открихте?
— Всичките ми пари в брой бяха изчезнали.
— Защо сте сигурен, че става въпрос за всички пари?
— Защото намерих този отворен плик върху бюрото си — каза Хюго и му го подаде.
— И колко пари имаше в плика, сър?
— Шейсет и осем паунда и десет шилинга.