— Добро утро, господарю Джайлс — каза той, сякаш го очакваше.
Хюго бързо излезе от трапезарията и видя сина си да стои във фоайето с наведена глава, с куфара до него.
— Какво правиш у дома? — попита той. — Срокът не свършва ли след седмица?
— Временно съм отстранен — отвърна Джайлс.
— Отстранен? — повтори баща му. — И мога ли да попитам с какво си заслужил тази чест?
Джайлс погледна към Дженкинс, който стоеше мълчаливо до входната врата.
— Ще отнеса багажа на господаря Джайлс в спалнята му — каза икономът, взе куфара и бавно се заизкачва по стълбите.
— Ела — каза Хюго, след като икономът се скри от погледа им.
И двамата запазиха мълчание, докато Хюго не затвори вратата на кабинета.
— Какво си направил, че училището да вземе такава драстична мярка? — остро попита баща му и се настани в креслото си.
— Хванаха ме да крада от бюфета — каза Джайлс. Стоеше в средата на стаята и не помръдваше.
— Има ли някакво просто обяснение за това? Може би някаква грешка?
— Няма, сър — отвърна Джайлс, като се мъчеше да сдържи сълзите си.
— Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?
— Не, сър. — Джайлс се поколеба. — Освен…
— Освен какво?
— Винаги подарявах сладкишите, папа. Никога не съм ги задържал за себе си.
— На Клифтън, доколкото се досещам.
— И на Дийкинс — каза Джайлс.
— Клифтън ли те издаде?
— Не, не ме е издал — твърдо отвърна Джайлс. — Всъщност веднага щом разбрал какво правя, Хари започнал незабелязано да връща сладкишите в бюфета. И на Дийкинс също. Дори пое вината върху себе си, когато мистър Фробишър го обвини в кражба.
Последва дълго мълчание.
— Значи си отстранен временно, а не изключен, така ли? — попита най-сетне баща му.
Джайлс кимна.
— Мислиш ли, че ще те приемат следващия срок?
— Съмнявам се — отвърна Джайлс.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото никога не бях виждал директора така ядосан.
— Майка ти ще е двойно по-ядосана, когато научи.
— Моля те, папа, не й казвай — замоли се Джайлс и избухна в сълзи.
— И как според теб да й обясня защо си се върнал седмица по-рано и може дори да не се върнеш в „Сейнт Бийд“ за следващия срок?
Джайлс не се опита да отговори, а продължи тихо да хлипа.
— И само бог знае какво ще кажат дядо ти и баба ти — добави баща му, — когато се наложи да им кажа защо няма да продължиш в Итън.
Последва нова дълга пауза.
— Иди в стаята си и не помисляй да слезеш долу, докато аз не кажа.
— Да, сър — отвърна Джайлс и понечи да излезе.
— И каквото и да правиш, не говори с никого, особено пред прислугата.
— Да, папа — каза Джайлс и изтича от стаята, като едва не се сблъска с Дженкинс по стълбите.
Хюго се опита да измисли дали няма начин да промени ситуацията, преди да му се наложи да отговори на неизбежното обаждане на директора. Опря лакти върху бюрото и отпусна глава на ръцете си, но мина известно време преди погледът му да се фокусира върху чека.
На устните му се появи усмивка, докато добавяше третата нула и слагаше подписа си.
25.
Мичъл се беше настанил в един ъгъл на чакалнята и четеше „Бристол Ивнинг Поуст“. Хюго влезе и седна през една седалка от него.
— Лицето се опитва да събере петстотин паунда за бизнес начинание — каза Мичъл, без да откъсва поглед от вестника.
— Че към какъв бизнес би могла да проявява интерес?
— Към кафенето „При Тили“ — отвърна Мичъл. — Оказва се, че е работила там, преди да се премести в Палмовия салон в „Роял“. Мис Тили неотдавна получила оферта за заведението на стойност петстотин паунда от някой си мистър Едуард Аткинс. Изобщо не я е грижа за Аткинс и казала на лицето, че ако успее да събере същата сума, предпочита тя да поеме кафенето й.
— Но как изобщо може да се надява, че ще събере толкова много пари?
— Може би с помощта на човек, който иска да има над нея финансов контрол, който в един по-късен момент може да се окаже предимство?
Хюго замълча. Мичъл продължаваше да се прави, че чете вестника.
— Обърнала ли се е към някого, за да се опита да събере сумата? — попита Хюго.
— В момента се съветва с някой си мистър Патрик Кейси, представител на финансова компания „Дилън и Ко“ със седалище в Дъблин. Специализирани са в уреждане на кредити за частни клиенти.