— Много жалко — каза Хюго, докато затваряше папката и се изправяше. — Няма да ви задържам повече, мистър Прендъргаст. Имам среща в града след половин час. Да ви закарам?
— Много мило от ваша страна, мистър Барингтън, но няма да е необходимо. И аз съм с кола.
— Какво карате? — попита Хюго, докато вземаше куфарчето си и тръгваше към вратата.
— „Морис Оксфорд“ — отвърна Прендъргаст, напъха бързо документите в чантата си и го последва.
— Народната кола — рече Хюго. — Чувам, че е много надеждна, също като вас, мистър Прендъргаст. — Двамата се разсмяха, докато слизаха заедно по стълбите. — Тъжна история с мисис Клифтън — каза Хюго, докато излизаха от сградата. — Но пък и аз не съм съвсем убеден, че подкрепям жените да се заемат с бизнес. Вижда ми се противоестествено.
— Напълно съм съгласен — каза Прендъргаст, когато спряха при колата на Барингтън. — Пък и едва ли можехте да направите нещо повече за горката жена — добави той.
— Много любезни думи от ваша страна, Прендъргаст — рече Хюго. — Но въпреки това ще ви бъда задължен, ако информацията за участието ми във всичко това си остане само между нас.
— Разбира се, сър — каза Прендъргаст, докато се ръкуваха. — Можете да разчитате на мен.
— Да поддържаме връзка, друже — каза Барингтън, докато се качваше в колата си. — Сигурен съм, че отново ще прибягна до услугите на банката.
Прендъргаст се усмихна.
Докато Хюго караше към града, мислите му се върнаха към Мейзи Клифтън. Беше й нанесъл удар, от който едва ли щеше да се опомни, а сега смяташе да я просне окончателно в нокаут.
Влезе в Бристол, като се питаше къде ли е тя в момента. Сигурно сядаше със сина си да му обясни защо ще трябва да напусне гимназията в края на летния срок. Дали поне за момент си е въобразявала, че Хари може да продължи обучението си, сякаш нищо не се е случило? Хюго реши да не повдига въпроса пред Джайлс, докато момчето не му каже тъжната новина, че приятелят му Хари няма да се върне в училище за шести клас.
Гневът пламваше в него само при мисълта, че собственият му син трябва да продължи в Бристолската гимназия. Така и не бе казал на Елизабет и на баща си истинската причина Джайлс да не получи място в Итън.
Мина покрай катедралата, продължи по Колидж Грийн и зави към входа на хотел „Роял“. Беше подранил с няколко минути за срещата, но бе сигурен, че управителят няма да го остави да чака. Мина през въртящата се врата и закрачи през фоайето. Нямаше нужда да пита къде се намира кабинетът на мистър Фрамптън.
Секретарката на управителя скочи на крака веднага щом Хюго влезе.
— Ще кажа на мистър Фрамптън, че сте тук — каза тя и почти изтича в съседния кабинет.
Миг по-късно управителят се появи.
— За мен е удоволствие да ви видя, мистър Барингтън — каза той, докато го въвеждаше в кабинета си. — Надявам се вие и мисис Барингтън да сте добре.
Хюго кимна и седна срещу управителя на хотела, без да се ръкува с него.
— След като поискахте да се срещнем си позволих да проверя уговорката за годишната вечеря на компанията ви — каза Фрамптън. — Доколкото разбирам, гостите ще са малко над триста, нали?
— Не ме интересува колко ще са гостите — отвърна Хюго. — Не се срещам с вас заради вечерята, Фрамптън. Бих искал да обсъдим един частен въпрос, който намирам за изключително противен.
— Много съжалявам да го чуя — каза Фрамптън и се изпъна, все едно е глътнал бастун.
— Един директор на филиал на компанията ни беше отседнал в хотела в четвъртък вечерта и на следващия ден направи много сериозно изявление, с което съм длъжен да ви запозная.
— Да, разбира се — каза Фрамптън и изтри изпотените си длани в панталоните си. — Последното, което искаме, е някой от ценните ни гости да остане недоволен.
— Радвам се да го чуя — каза Хюго. — Въпросният джентълмен отседнал в хотела след затварянето на ресторанта и отишъл в Палмовия салон с надеждата, че ще може да хапне нещо.
— Аз лично въведох услугата — вметна Фрамптън и си позволи скована усмивка.
— Поръчал на млада дама, която като че ли била главната — продължи Хюго, без да обръща внимание на коментара.
— Да, това трябва да е нашата мисис Клифтън.
— Нямам представа коя е била — каза Хюго. — Докато тя му сервирала кафе и сандвичи, в Палмовия салон влязъл друг джентълмен, направил поръчка и помолил да бъде занесена в стаята му. Приятелят ми забелязал само, че мъжът имал лек ирландски акцент. След това приятелят ми платил сметката си и се прибрал в стаята си. Станал рано на следващата сутрин, тъй като искал да закуси и да прегледа бележките си преди срещата на борда. Когато излязъл от стаята си, видял същата жена, все още облечена в униформата си, да излиза от стая триста седемдесет и едно. Тя отишла до края на коридора и излязла през прозореца на противопожарната стълба.