Стария Джак се засмя тихо, докато гласът й заглъхваше.
Докато вървеше към вагона, се запита колко ли време ще мине преди Хари да дойде за съвет дали да кандидатства за стипендията за хорист в „Сейнт Бийд“.
30.
Хари почука на вратата на вагона, влезе и се настани на мястото срещу Стария Джак в първа класа.
По време на занятията в „Сейнт Бийд“ Хари можеше да се вижда редовно със Стария Джак само в събота сутрин. Джак бе върнал комплимента, като присъстваше на сутрешната служба в „Сейнт Мери Редклиф“, където от задната скамейка се наслаждаваше да гледа как мистър Фробишър и мистър Холкомби сияят от гордост от протежето му.
По време на ваканциите Стария Джак никога не беше сигурен кога точно ще се появи Хари, защото той приемаше железопътния вагон едва ли не като втори дом. Когато момчето се връщаше за поредния срок в „Сейнт Бийд“, Стария Джак тъгуваше за компанията му. Беше дълбоко трогнат, когато мисис Клифтън го описа като бащата, когото Хари никога не бе имал. И наистина, за него Хари беше синът, когото винаги бе искал.
— Днес рано приключи обиколката, а? — отбеляза Стария Джак, докато търкаше очи и примигваше към Хари, който влезе във вагона една събота сутрин.
— Не, просто ти си задрямал, старче — отвърна Хари и му даде вчерашния „Таймс“.
— А ти с всеки ден ставаш все по-безочлив, млади човече — ухили му се Стария Джак. — Е, как върви разнасянето на вестници?
— Добре. Мисля, че ще успея да спестя достатъчно пари, за да купя часовник на майка ми.
— Разумен подарък, като се има предвид новата й работа. Но можеш ли да си го позволиш?
— Вече спестих четири шилинга — отвърна Хари. — Доколкото мога да преценя, до края на ваканцията ще са шест.
— Избрал ли си вече часовника?
— Да. На витрината на мистър Дийкинс е, но няма да се задържи още дълго там — каза Хари и се ухили.
Дийкинс. Име, което Стария Джак никога нямаше да забрави.
— Колко струва? — попита той.
— Нямам представа — отвърна Хари. — Няма да питам мистър Дийкинс до деня преди да тръгна отново на училище.
Стария Джак не беше сигурен как да обясни на момчето, че шест шилинга няма да са достатъчни за часовник, така че смени темата.
— Надявам се, че разнасянето на вестници не ти пречи на ученето. Не е нужно да ти напомням, че изпитите наближават с всеки ден, нали?
— По-зле си и от Фроб — каза Хари. — Но ще останеш доволен да научиш, че прекарвам по два часа всяка сутрин в библиотеката с Дийкинс, както и още два през повечето следобеди.
— Повечето следобеди?
— Ами, понякога с Джайлс ходим на кино, а тъй като следващата седмица Глостършир ще играе срещу Йоркшир на наш терен, ще имаме шанс да гледаме Хърбърт Сътклиф.
— Джайлс ще ти липсва, когато отиде в Итън — отбеляза Стария Джак.
— Продължава да обработва баща си да му позволи да учи с мен и Дийкинс в Бристолската гимназия.
— Е, ако мистър Хюго е взел решение, няма да го обработи лесно.
— Мистър Барингтън не ме харесва — каза Хари за най-голяма изненада на Стария Джак.
— Защо смяташ така?
— Отнася се с мен различно в сравнение с останалите момчета от „Сейнт Бийд“. Сякаш не съм достатъчно добър да бъда приятел на сина му.
— Ще се сблъскваш с този проблем през целия си живот, Хари — рече Стария Джак. — Англичаните са най-големите сноби на тази земя, при това в повечето случаи без основателни причини. Колкото по-малко е талантът, толкова по-голям е снобът, ако съдя по собствения си опит. Това е единственият начин за оцеляването на така наречената висша класа. Имай предвид, момчето ми, тях не ги е грижа за парвенюта като теб, които нахълтват в клуба им без покана.
— Но ти не се държиш така с мен — каза Хари.
— Защото не съм от висшата класа — със смях отвърна Стария Джак.
— Може и да не си, но майка ми казва, че си първокласен — рече Хари. — И аз искам да съм такъв.
Стария Джак не можеше да каже на Хари истинската причина мистър Хюго да е толкова груб с него. Понякога му се искаше да не беше попадал на неподходящото място в неподходящото време и да не беше видял какво всъщност се бе случило в деня, в който бе умрял бащата на момчето.
— Да не заспа отново, старче? — попита Хари. — Защото не мога цял ден да вися тук и да си бъбря с теб. Обещах на майка да се видим при „Кларкс“ на Броуд стрийт, защото иска да ми купи нови обувки. Не че виждам какво им е лошото на тези.