— Майка ти е невероятна жена — рече Стария Джак.
— Точно затова ще й купя часовник — отвърна Хари.
Звънчето на вратата на магазинчето иззвъня. Стария Джак се надяваше, че е минало достатъчно време и че редник Дийкинс вече не го помни.
— Добро утро, сър. Какво ще обичате?
Стария Джак моментално позна мистър Дийкинс. Усмихна се, отиде при витрината и заразглежда двата часовника на горната лавица.
— Просто искам да знам каква е цената на този „Ингерсол“.
— На дамския или на мъжкия модел, сър? — попита мистър Дийкинс, докато заобикаляше тезгяха.
— На дамския — отвърна Стария Джак.
Дийкинс отключи витрината с единствената си ръка, сръчно свали часовника от лавицата и погледна етикета.
— Шестнайсет шилинга, сър.
— Добре — каза Стария Джак и сложи на тезгяха банкнота от десет шилинга.
Съдържателят го погледна объркано.
— Мистър Дийкинс, когато Хари Клифтън попита колко струва часовникът, моля да му кажете, че е шест шилинга, защото толкова ще е спестил, когато престане да работи за вас. Зная, че иска да го купи като подарък на майка си.
— Вие трябва да сте Стария Джак — каза Дийкинс. — Хари ще бъде толкова трогнат, че…
— Но вие няма да му кажете — прекъсна го Стария Джак, гледаше го в очите. — Искам да повярва, че цената на часовника е шест шилинга.
— Разбирам — каза мистър Дийкинс, докато връщаше часовника на мястото му.
— А колко струва мъжкият?
— Един паунд.
— Ще ми позволите ли да ви дам още десет шилинга като депозит и после да ви давам по половин крона седмично през следващия месец, докато изплатя цялата сметка?
— Това е напълно приемливо, сър. Но не бихте ли желали първо да го пробвате?
— Не, благодаря — отвърна Стария Джак. — Не е за мен. Ще го дам на Хари, когато спечели стипендия в Бристолската гимназия.
— Мислех си същото, ако синът ми Алджи изкара късмет да спечели — рече мистър Дийкинс.
— В такъв случай час по-скоро поръчайте още един — каза му Стария Джак. — Защото Хари казва, че синът ви е като конете, които винаги печелят на състезания.
Мистър Дийкинс се разсмя, след което се вгледа по-внимателно в Стария Джак.
— Срещали ли сме се преди, сър?
— Не мисля — отвърна Стария Джак и излезе от магазина, без да каже нито дума повече.
31.
Ако Мохамед не отива при планината… Стария Джак се усмихна, докато ставаше да поздрави мистър Холкомби и да му предложи да седне.
— Желаете ли да идем в бюфета на чаша чай? — попита Стария Джак. — Мисис Клифтън беше така мила да ми донесе пакет отличен „Ърл Грей“.
— Не, благодаря, сър — отвърна Холкомби. — Току-що закусих.
— Е, значи Хари се размина на косъм със стипендията — каза Стария Джак, решил, че това е причината за посещението на учителя.
— Провалил се е, както се изразява самият той — отвърна Холкомби. — Макар че се класира на седемнайсето място от триста и му предложиха място в поток А от септември.
— Но дали ще може да приеме предложението? Това ще означава допълнително финансово бреме за майка му.
— Стига да няма неочаквани капани, тя ще може да издържа Хари през следващите пет години.
— И така да е, Хари няма да може да си позволи малките екстри, които повечето други момчета приемат за даденост.
— Може би, но успях да покрия някои от разходите му от училищния списък, така че ще може да избира поне две от трите свободноизбираеми занимания, за които иска да се запише.
— Нека позная — рече Стария Джак. — Хорът, театралният клуб и…?
— Дружеството на любителите на изкуството — отвърна Холкомби. — Мис Мънди и мис Тили поемат отговорност за пътуванията на хора, аз покривам театралния клуб, а…
— Значи аз поемам изкуството — каза Стария Джак. — Новата му страст. Все още съм в състояние да се покажа на ниво с Хари, когато стане дума за Рембранд и Вермеер, дори и за онзи новия, Матис. Сега се опитва да събуди интереса ми към някакъв испанец, Пикасо, но аз самият не го разбирам.
— Никога не съм чувал за него — призна Холкомби.
— И се съмнявам, че някога ще чуете, но не го казвайте на Хари — рече Стария Джак, взе една малка тенекиена кутийка, отвори я и извади три банкноти и почти всички монети, които имаше.
— Не, не — възрази Холкомби. — Не дойдох за това. Всъщност днес следобед смятам да посетя мистър Крадик и съм сигурен, че той ще…