— Мисля, че ще се съгласите, че имам предимство пред мистър Крадик — каза Стария Джак и почти му натика парите в ръката.
— Много щедро от ваша страна.
— Добре похарчени пари, пък били те и съвсем скромни, като лептата на вдовицата — отвърна Стария Джак. — Поне баща ми би одобрил.
— Баща ви? — повтори Холкомби.
— Той е каноникът на катедралата в Уелс.
— Нямах представа — каза Холкомби. — Значи поне можете да го посещавате от време на време.
— Уви, не. Боя се, че съм модерният блуден син — отвърна Стария Джак и понеже не искаше да говори на тази тема, каза: — Е, млади човече, защо дойдохте да ме видите?
— Не мога да си спомня кога за последно са ме наричали „млади човече“.
— Просто бъдете благодарен, че някой все още го прави — посъветва го Стария Джак.
Холкомби се разсмя.
— Имам два билета за училищната постановка на „Юлий Цезар“. Хари участва и реших, че може би ще се съгласите да дойдете с мен на представлението довечера.
— Знаех, че се е явил на прослушването — каза Стария Джак. — Каква роля е получил?
— Ще играе Цина — отговори Холкомби.
— Значи ще го познаем по походката.
Холкомби го погледна с надежда.
— Това означава ли, че ще дойдете?
— Боя се, че не — отвърна Стария Джак и вдигна ръка. — Изключително мило от ваша страна, че се сетихте за мен, Холкомби, но още не съм готов за представление на живо, дори и като един от публиката.
Стария Джак беше разочарован, че пропуска изпълнението на Хари в училищната постановка и трябва да се задоволи с разказа на момчето за представянето му. На следващата година, когато Холкомби отново му предложи да отиде, защото ролите на Хари ставали все по-важни, Стария Джак в крайна сметка се предаде, но позволи на мечтата си да се превърне в реалност едва когато Хари получи ролята на Пук.
Макар все още да се опасяваше от големи тълпи, Стария Джак беше решил да се промъкне в дъното на училищната зала, където никой нямаше да го види или нещо по-лошо — да го познае.
Докато подстригваше брадата си в умивалнята на петия етаж на Барингтън Хаус, забеляза крещящото заглавие в захвърления до кошчето вестник. „Кафенето «При Тили» изпепелено до основи. Подозрения за палеж.“ Видя снимката отдолу и му прилоша. Заобиколена от хората си, мисис Клифтън стоеше на тротоара и се взираше в овъглените останки на заведението. „Обърнете на стр. 11 за целия материал.“ Стария Джак се опита да изпълни инструкцията, но страница 11 липсваше.
Бързо излезе от умивалнята с надеждата да намери липсващата страница на бюрото на мис Потс. Не се изненада, когато го намери разчистено, с празно кошче до него. Предпазливо отвори вратата на кабинета на административния директор, надникна и видя липсващата страница на бюрото на мистър Хюго. Седна в коженото кресло с висока облегалка и зачете.
Първата му реакция, след като свърши, бе да се запита дали ще се наложи Хари да напусне училището.
В статията пишеше, че ако застрахователната компания не изплати пълната премия, мисис Клифтън ще бъде изправена пред банкрут. По-нататък се казваше, че говорител на „Бристол и Западна Англия“ ясно дал да се разбере, че компанията няма да изплати нито пени, докато полицията не отхвърли всички заподозрени, посочени от застрахователя. „Какво ли още ще й се случи на горката жена“, помисли Стария Джак.
Репортерът внимаваше да не споменава Мейзи по име, но Стария Джак изобщо не се съмняваше защо фотографията й е поместена на такова видно място на първа страница. Продължи да чете материала. Когато откри, че по случая работи детектив инспектор Блейкмор, изпита мъничко надежда. Точно на този джентълмен нямаше да му отнеме много време да разбере, че мисис Клифтън изгражда неща, а не ги изгаря.
Забеляза писмото едва когато остави вестника на бюрото на мистър Хюго. Не му влизаше в работата и нямаше да му обърне внимание, ако не бе видял в него името „мисис Клифтън“.
Зачете се. Трудно му бе да повярва, че именно Хюго Барингтън е осигурил петстотинте паунда, с които мисис Клифтън да купи „При Тили“. Запита се защо му е да помага на Мейзи. Може би се чувстваше гузен за смъртта на съпруга й? Или се бе засрамил, че е изпратил невинен човек в затвора за престъпление, което той не е извършил? Та нали беше върнал Танкок на старото му място веднага след освобождаването му. Стария Джак започна да се пита дали не трябва да преразгледа мнението си за Хюго. Спомни си думите на сър Уолтър: „Той не е чак толкова лош, да знаеш“.