Отново прочете писмото. Беше от мистър Прендъргаст, управителя на Национална провинциална банка. Той пишеше, че е притиснал застрахователната компания да изпълни договорните си задължения и да изплати на мисис Клифтън цялата сума по полицата — 600 паунда. Мисис Клифтън, посочваше Прендъргаст, е невинна жертва и детектив инспектор Блейкмор неотдавна съобщил на банката, че тя вече не е в кръга на заподозрените.
В последния абзац Прендъргаст предлагаше двамата с Барингтън да се срещнат в близко бъдеще, за да разрешат въпроса, така че мисис Клифтън да получи пълната сума, която й се полага. Стария Джак вдигна очи, когато часовникът на бюрото отброи седем часа.
Изгаси лампата и забърза по коридора и надолу по стълбите. Не искаше да закъснява за представлението на Хари.
32.
Когато се прибра, Стария Джак взе броя на „Таймс“, който му бе оставил Хари през седмицата. Никога не обръщаше внимание на рекламите на първа страница, тъй като не се нуждаеше от ново бомбе, тиранти или от първото издание на „Брулени хълмове“.
Обърна страницата и попадна на снимка на крал Едуард VIII по време на ваканция с яхта в Средиземноморието. До него стоеше една американка, мисис Симпсън. Материалът беше подплатен с двусмислени изрази, но дори на Гръмовержеца му бе трудно да подкрепи младия крал в желанието му да се ожени за разведена жена. Това натъжи Стария Джак, защото той се възхищаваше на Едуард, особено след като миналата година бе посетил уелските миньори и така ясно бе изразил съчувствието си към участта им. Но, както казваше навремето бавачката му, ще има сълзи преди лягане.
След това Стария Джак дълго чете статията за новия закон за промяна на тарифите, който току-що бе минал на второ четене в Парламента въпреки заявлението на подстрекателя Уинстън Чърчил, че не бил „ни риба, ни рак“ и че никой нямало да има полза от него, в това число и правителството, когато наближат изборите. С нетърпение очакваше да чуе нецензурираното мнение на сър Уолтър по въпроса.
По-нататък научи, че Британската предавателна корпорация е излъчила първото си телевизионно предаване от Александра Палас. Все още не можеше да проумее тази концепция. Как може образ да бъде излъчен до дома ти? Самият той нямаше дори радио и нямаше абсолютно никакво желание да се сдобива с телевизор.
Продължи със спортните страници и откри фотография на елегантно облечения Фред Пери под заглавието „Шампионът на Уимбълдън печели за трети път Откритото първенство на САЩ“. По-нататък кореспондентът от тенискортовете предлагаше някои от чуждите състезатели да носят шорти на Форест Хилс — поредното нещо, което Джак не можеше да приеме.
Както всеки път, когато преглеждаше „Таймс“, Стария Джак запази некролозите за последно. Беше стигнал онази възраст, когато умираха и по-млади мъже от него, при това не само във войни.
Обърна страницата и пребледня. Заля го непоносима тъга. Без да бърза, прочете некролога на преподобния Томас Александър Тарант, каноник на катедралата в Уелс, описан в заглавието като набожен човек. Когато приключи с четенето на известието за смъртта на баща си, го заля срам.
— Седем паунда и четири шилинга? — повтори Стария Джак. — Но аз останах с впечатление, че сте получили чек за шестстотин паунда от „Бристол и Западна Англия“ — „в изпълнение на договорните задължения“, ако си спомням точните думи.
— Така е — каза Мейзи, — но когато върнах първоначалния кредит, лихвата по него и банковите такси, останах със седем паунда и четири шилинга.
— Толкова съм наивен — промълви Стария Джак. — Като си помисля, че за миг, само за миг наистина реших, че Барингтън се опитва да помогне.
— Не сте и наполовина наивен като мен — каза Мейзи. — Защото ако си бях помислила дори за миг, че е замесен този човек, нямаше да взема и пени от парите му. Но тъй като го направих, изгубих всичко. Дори работата си в хотела.
— Но защо? — попита Стария Джак. — Мистър Фрамптън винаги е казвал, че сте незаменима.
— Е, явно вече не е така. Когато го попитах защо ме изхвърля, той отказа да посочи причина. Каза само, че получил оплакване от мен от „безукорен източник“. Едва ли е съвпадение, че бях изхвърлена в деня, след като „безукорният източник“ се отби в „Роял“ да поговори с управителя.
— Видяхте ли Барингтън да влиза в хотела? — попита Стария Джак.
— Не, но го видях да излиза. Не забравяйте, криех се на задната седалка на колата му и го чаках.