— И какво е това нещо?
— В деня след мистериозното изчезване на Артър Клифтън и арестуването на Стан Танкок за престъпление, което не беше извършил, бях помолен от детектив инспектор Блейкмор да дам писмени показания за всичко, на което станах свидетел онази вечер. Тъй като вие се постарахте Блейкмор да бъде отстранен от случая, въпросните показания си остават у мен. Имам чувството, че те могат да се окажат изключително интересно четиво, ако попаднат в неподходящи ръце.
— Мисля, че това е изнудване — презрително каза Барингтън, — за което можете да влезете в затвора за много дълго време.
— Някои биха нарекли правенето на подобен документ публично достояние просто изпълнение на граждански дълг.
— И кой според вас би проявил интерес към бръщолевенето на един старец? Със сигурност не и пресата, след като юристите им обяснят що за клевета е това. А тъй като делото е закрито още преди години, не виждам защо началникът на полицията ще си прави труда и разходите да го възобновява заради приказките на човек, който може да се опише в най-добрия случай като ексцентричен, а в най-лошия — като луд. Така че съм длъжен да попитам: с кого другиго смятате да споделите абсурдните си твърдения?
— С баща ви — отвърна Стария Джак. Блъфираше, естествено, но пък Барингтън не знаеше за обещанието, което бе дал на Мейзи.
Барингтън се сви в креслото си. Много добре си даваше сметка за влиянието на Стария Джак върху баща му, макар така и да не разбираше каква е причината.
— Колко очаквате да платя за този документ?
— Триста паунда.
— Това е пладнешки грабеж!
— Това е нито повече, нито по-малко от сумата, необходима за покриването на таксите и малките екстри, които ще позволят на Хари Клифтън да остане в Бристолската гимназия следващите две години.
— Не мога ли просто да плащам таксите му в началото на всеки срок, както правя за собствения си син?
— Не, защото ще спрете да плащате таксите на единия от синовете си в мига, в който се доберете до показанията ми.
— Ще трябва да вземете парите в брой — каза Барингтън и извади от джоба си ключ.
— Не, благодаря — отвърна Стария Джак. — Много добре си спомням какво се случи със Стан Танкок, след като му дадохте вашите трийсет сребърника. Нямам желание да прекарам следващите три години в затвора за престъпление, което не съм извършил.
— Тогава ще се наложи да се обадя в банката, щом трябва да пиша чек за такава голяма сума.
— Моля — рече Стария Джак и посочи към телефона на бюрото.
Барингтън се поколеба за момент, после вдигна слушалката. Изчака обаждането на оператора и каза:
— Три седем три едно.
Последва нова пауза, после друг глас каза:
— Да?
— Вие ли сте, Прендъргаст?
— Не, сър — отвърна гласът.
— Добре, точно вие сте човекът, който ми трябва — каза Барингтън. — В рамките на следващия един час ще ви изпратя човек на име мистър Тар с чек за триста паунда, платими на Бристолската общинска фондация. Бих искал да се погрижите той да бъде обработен незабавно и да ми се обадите веднага.
— Ако желаете да ви се обадя, просто кажете: „Да, точно така“ и ще се свържа с вас след малко, сър.
— Да, точно така — каза Барингтън и затвори.
Извади чекова книжка от чекмеджето в бюрото си и написа думите „Да се плати на Бристолската общинска фондация“ и на отделен ред „Триста паунда“. Подписа чека и го предаде на Стария Джак, който го разгледа внимателно и кимна.
— Ще го сложа в плик — каза Барингтън, натисна един бутон под бюрото си и в кабинета влезе мис Пот.
— Да, сър?
— Мистър Тар тръгва към банката — каза Барингтън, докато поставяше чека в плика. Запечата го и го адресира до мистър Прендъргаст, като добави думичката „ЛИЧНО“ с големи букви, след което го даде на Стария Джак.
— Благодаря — каза Джак. — Ще ви доставя документа лично веднага щом се върна.
Барингтън кимна и в този момент телефонът на бюрото му зазвъня. Той изчака Стария Джак да излезе от кабинета, преди да вдигне.
Стария Джак взе трамвая до Бристол — реши, че в този случай разходите си заслужават. След двайсет минути влезе в банката и каза на младежа на рецепцията, че носи писмо за мистър Прендъргаст. Младежът не изглеждаше особено впечатлен, докато Стария Джак не добави:
— От мистър Хюго Барингтън е.
Младежът незабавно изостави поста си и поведе Стария Джак през залата и по един дълъг коридор до кабинета на управителя. Почука на вратата, отвори я и обяви: