— Нищо особено — отговори й Джайлс и й се усмихна очарователно. — Да тръгваме, Хари.
— Не ми се вярва куцият да отседне в „Роял“ за през нощта, така че по-добре да не спираме — каза Джайлс, щом излязоха.
— Съгласен — отвърна Хари.
Джайлс махна на едно такси и щом то спря, каза на шофьора:
— Уейвърли.
— Откъде си научил тия номера? — попита с възхищение Хари, докато пътуваха обратно към гарата.
— Знаеш ли, Хари, трябва да намалиш Джоузеф Конрад и да почетеш малко повече криминалета, ако искаш да знаеш как да пътуваш из Шотландия, докато те преследват непознати.
Пътуването до Мългелри се оказа много по-бавно и много по-скучно от пътуването до Единбург. Накуцващият мъж не се виждаше никакъв. Когато локомотивът най-сетне домъкна четирите си вагона до малката гара и двамата слязоха, слънцето вече се бе скрило. Началник-гарата стоеше до изхода да посрещне последния влак за деня.
— Някакъв шанс да си намерим такси? — попита го Джайлс.
— Не, сър — отвърна началник-гарата. — Джок се прибира за чай към шест часа и няма да се върне поне още час.
Джайлс се замисли дали да не му обясни мнението си за логиката на Джок, но се отказа.
— Тогава ще бъдете ли така добър да ни кажете как можем да стигнем до замъка Мългелри?
— Пеша — услужливо отвърна началник-гарата.
— И накъде по-точно да вървим? — попита Джайлс, като се мъчеше да запази търпение.
— Ей нанататък — отвърна мъжът и посочи нагоре по хълма. — Няма начин да го пропуснете.
„Ей нанататък“ се оказа единствената вярна информация, предложена им от началник-гарата, защото след като бяха вървели повече от час, вече съвсем се беше стъмнило, а не се виждаше никакъв замък.
Джайлс вече започваше да се чуди дали няма да прекарат първата си нощ в шотландските възвишения под открито небе в компанията на някое стадо овце, когато Хари извика:
— Ето го!
Джайлс се загледа през мъгливия сумрак и макар че все още не можеше да различи очертанията на замък, духът му се приповдигна, като видя далечни светлини. Продължиха натам и след още четвърт час стигнаха огромна врата от ковано желязо. Не беше заключена. Докато вървяха по дългата алея, Джайлс чу лай, но отникъде не изскочиха кучета. След около още километър и половина стигнаха до ров с мост и тежка дъбова врата в другия му край. Не изглеждаше особено гостоприемна за непознати.
— Остави говоренето на мен — каза Джайлс, докато вървяха по моста.
Удари три пъти вратата с юмрук и след секунда тя се отвори. На прага стоеше гигантски мъж с шотландска пола, тъмно сако, бяла риза и бяла папийонка — главният стюард.
Огромният мъж погледна надолу към изтощените и раздърпани младежи и каза:
— Добър вечер, мистър Джайлс.
Джайлс можеше да се закълне, че никога не е виждал този човек.
— Негово Благородие ви очаква за вечеря.
40.
ДЖАЙЛС И ХАРИ КЛИФТЪН ПЪТУВАТ КЪМ МЪЛГЕЛРИ — (ТЧК) — ПРИСТИГАТ КЪМ ШЕСТ — (ТЧК)
Лорд Харви подаде телеграмата на Джайлс и се изкиска.
— Изпратена е от общия ни приятел капитан Тарант. Сгреши само времето на пристигането ви.
— Наложи се да вървим пеша от гарата — запротестира Джайлс с пълна уста.
— Да, мислех да пратя колата да изчака последния влак, но за добрия апетит няма нищо по-хубаво от една здрава разходка из хълмовете.
Хари се усмихна. Почти не беше говорил, откакто бяха седнали на масата, а тъй като Ема беше настанена чак в другия край, трябваше да се задоволи само с изпълнени с копнеж погледи и да се пита дали ще им се удаде да останат насаме.
Отначало им сервираха гъста шотландска яхния, която излапа малко по-бързо от приличното, но когато Джайлс поиска допълнително, той също кимна да му сложат. Щеше да помоли и за още, ако останалите не бяха завързали любезен разговор, докато ги чакаха да свършат, за да поднесат основното ястие.
— Не е нужно да се тревожите, че се чудят къде сте се дянали — каза лорд Харви. — Вече изпратих телеграми на сър Уолтър и мисис Клифтън и ги уверих, че и двамата сте добре и на сигурно място. Не си направих труда да се свържа с баща ти, Джайлс — добави той без други коментари.
Джайлс погледна майка си и я видя как свива устни.
След малко вратите на трапезарията се отвориха и трима слуги с ливреи влязоха да изнесат купите. След тях влязоха трима други със сребърни подноси, на които имаше нещо, което заприлича на Хари на шест малки пилета.