Те отиват на поклонение при всички извори и обявяват за светилища всички места, за които се разказват чудеса и легенди!
Ровят се в писмените документи на всички времена с надеждата да открият древни книги, съдържащи точни указания как да бъде впримчено чудото в брънките на всекидневния живот, тъй като отдавна са чували да се говори за възвишени сили, които могат да бъдат овладени само от люде, познаващи вечния закон на Духа.
Може, разбира се, да посрещнем с усмивка глупостта на желаещите да изучат чародейството, но и немалка част от пламенно устремилите се към Духа също не са предпазени от глупост. Мнозина вярват, че достъп до Духа ще получат само ако се подложат на външно обучение, изискващо от тях колкото може по-причудливи, по-необикновени упражнения.
Те се хващат ту за едно, ту за друго указание, заимствувано от по-стари или по-нови писания, в които някой авантюристичен мистагог е изложил шепнешком и с тайнствени жестове обърканата си мъдрост.
Когато и да ги срещнете: — те винаги ще ви кажат, че най-после са открили точната рецепта как да добият в тигела си философския камък.
Удивителното в тях е само това, че макар да вървят от едно разочарование към друго, тези хора се хвърлят с все същата непонятна дързост към всяка нова клопка.-----------
Често пъти им е нужно доста време, докато открият, че при тези обстоятелства бленуваната върховна цел ще си остане завинаги недостижима за тях. —
Трудно им е да проумеят, че грубото подценяване на нещо толкова възвишено и величаво и допускането на възможността чрез „дихателни упражнения“ в изкълчени пози или чрез други, далеч по-опасни действия, изпълнявани по обърканите указания на объркани мозъци, да се постигне върховното благо, обявено за свещено от мъдреците на всички времена, са белег на непростимо тесногръдие.-----------
Но човек е твърде склонен да преклони глава пред необикновеното...
Той предпочита да върви по причудливи лъкатушни пътища, които взорът му не е в състояние да проследи, и опиянен от заблудата, се оставя да бъде воден към мрака, вместо да потърси правия път към Светлината, за да го извърви с трезвостта на свежото утро и с твърдата стъпка на странник, който следва внимателно посоката, за да може един ден наистина да стигне до целта на своя път.-------
Трябва без съмнение да имаме достатъчно сили, ако искаме да извървим един дълъг път, и който не желае да рухне в изнемога, преди да е достигнал целта, е длъжен да укрепва силите си по време на самия път.
Пътят към Духа изисква същото от всеки, който се готви да го извърви.
Ала в случая не е нужно да търсим надалеч, нито да поемаме по съмнителни странични пътеки, за да получим нов прилив на сили.
Животът на всекидневието ще ни ги предложи в изобилие, стига да го живеем както трябва.
Но и тук малцина разбират каква висока стойност има укрепването и обновлението на силите, което получаваме от добре свършената работа!------------
Повечето предпочитат да се отдават на възвишени блянове и гледат на труда единствено като на пречка по своя път, — като на задръжка, която трябва да бъде на всяка цена избягвана...
Но който си въобразява, че може да стигне по този начин до върховната си цел, няма в никой случай да успее, дори да познава мъдростта на всички мъдреци от собствените им думи и да се отдава безспир на възвишени, тържествено-елейни настроения.--------
Много по-лесно е да пренебрегнем всекидневните си задължения, отколкото да ги изпълняваме!
Много по-лесно е, изпаднали в подобна приповдигнатост, да се чувствуваме „близо“ до божествения Дух, едва ли не „съединени“ вече с него, отколкото да вършим работата си така, че тя да влее сили в духа ни, които да му позволят един ден наистина да получи посвещение!
Тук действително се крият богатства, за чието придобиване си заслужава да бъдат положени всички усилия!