115.
Доктор Черненко се наведе над лицето на пациента си.
— По-добре ли се чувствате вече, господин Финшер? Да ви призная, страхотно ни изплашихте.
Той забеляза, че е привързан за леглото със здрави кожени ремъци.
С всичка сила се хвърли напред, повдигайки леглото, но отново падна.
— Още, искам още!
Доктор Черненко му постави нова успокоителна инжекция.
116.
— Кой е предателят?
— Финшер ми разказа всичко надълго и нашироко. Тайната била разкрита от една жена неврохирург, работила с Олдс — доктор Черненко. През 1954 г. тя се заклела заедно с другите, но след третия опит за самоубийство на дъщеря й, която била хероиноманка, решила, че това е последният й шанс да я спаси. Не можела да работи в САЩ, където колегите й щели да й създават всякакви спънки, затова се върнала в Русия и оперирала дъщеря си в Центъра за изследване на мозъка в Санкт Петербург. По това време на никого не хрумнало да контролира дейността й. Резултатът надминал най-смелите й очаквания. Дъщеря й престанала да се дрогира и се върнала към нормалния живот. Естествено, доктор Черненко пред никого не споменала за Върховната тайна. Но новината се разчула — някакъв хирург-чудотворец знаел как да прочисти мозъка на наркоманите. Синът на министъра на финансите бил хероиноман и бащата я притиснал, за да спаси детето си. Доктор Черненко нямала избор. Операцията се оказала успешна. След сина на министъра се заредили децата на държавните секретари, последвали ги нашумели рокзвезди и актьори, сетне деца от добри семейства. От цяла Русия заприиждали, за да се подложат на трепанация. Всъщност доктор Черненко не обяснявала какво прави. А руското правителство било страшно доволно, че притежава лекарство, с каквото дори Западът не разполагал.
Вече никой не яде. Учуден, че пилето си стои непокътнато, сервитьорът го разрязва и го сервира в чиниите им.
— Черненко е унищожавала центъра на удоволствието, нали така? — пита Бержерак.
Морякът понижава глас.
— Изглежда, здравата е режела. При всяка операция е изваждала по един и половина кубически милиметра мозък.
— А как се чувствали оперираните после? — интересува се Люкрес.
— Били прекалено меланхолични, както разбрах. Но при положение, че алтернативата била смъртта… за родителите нямало място за колебание.
Водата не е достатъчна, за да угаси огъня в гърлото на Умберто. Той поглъща един намазан с масло залък хляб.
— Не знам по какъв начин, но Финшер влязъл в контакт с тази докторка Черненко и й е предложил да не разрушава повече Върховната тайна, а да я стимулира.
— Отворил кутията на Пандора — въздъхна Изидор.
— Точно определена радиочестота е задействала електропредавателя, имплантиран в зоната на Върховната тайна.
Люкрес Немрод хвърля поглед наоколо и се пита дали царящото оживление няма за цел единствено да възбуди центъра на удоволствието на присъстващите.
— Сполучлива ли е била операцията на Финшер? — осведомява се тя.
117.
Дълго се мята напред-назад, за да се освободи от ремъците. После утихна, като че внезапно се бе сетил защо се намира тук. Сега Самюел Финшер гледаше в нищото, изпълнен с носталгия по усещането, запалило мозъка му.
— Успяхме ли? — попита доктор Черненко.
— Да.
— Как беше?
— Силно. Много силно. Отвъд всичко, познато досега.
— Каква оценка бихте дали на силата на удоволствието, да кажем — по двайсетобалната скала?
Самюел Финшер сбърчи чело, замисли се, за да отговори най-правилно, и прошепна:
— Ами, да кажем… сто.
118.
Капитан Умберто иска да му донесат сол и я изсипва върху хляба си, като че ли соленото ще го спаси от лютото.
— О да, може да се каже, че е била сполучлива. Впрочем никой никога не е оспорвал откритието на Джеймс Олдс. Проблемът беше в това, че Самюел Финшер не можеше да бъде оставен да контролира сам стимулирането на зоната. Имаше опасност да се самоубие от удоволствие, както вече бе сторил Фройд.
— Професор Зигмунд Фройд ли?
— Не, Фройд — първата мишка от лабораторията на Финшер, опитала възбудата от активирането на Върховната тайна, Финшер се нуждаеше от сътрудник. Вече бе програмирал своя електропредавател така, че да се включва чрез код, който самият той не знаеше.