— Как да постъпя?
— Повече не можеш да отлагаш. Трябва да се стигне до края на експеримента, за да се разбере. В противен случай по-късно други ще го направят вместо нас и може би не толкова „разумно“. Това, което изживяваме, е „историческо“.
Благодарение на контролната видеокамера на входа Мартен видя Финшер и Наташа Андерсен, която беше дошла да го вземе с корабчето. Двамата се целуваха.
Историческо?
Жан-Луи Мартен заговори на себе си, без да се включва към Атина.
Изгубих жена си Изабел и трите си дъщери. Но пък с Атина си създадох ново семейство.
Тази мисъл го развесели.
Атина поне никога няма да ме изостави.
На Атина можеше да разчита. Тя не страдаше от човешки слабости. Обзе го пристъп на нежност към машината, която, схващайки, че е приключил с вътрешния си монолог и че мисли за нея, си позволи да говори от свое име:
— Вярно е, никога няма да те изоставя.
Той се сепна за миг. Богинята се обръщаше към него. Жан-Луи Мартен си каза, че е станал шизофреник — половината от мисълта му представляваше механизъм, изграден от пластмаса и силиций.
Атина продължи:
— Гледам новините ви и разсъждавам за глобалните човешки проблеми.
— Гледаш информационните програми?
— За мен това е единственият начин да разбера какво прави човечеството. Ако ти предавах само мъдростта на древните, щеше да придобиеш остаряла представа за света. Новините освежават непрекъснато знанията ти.
— И каква представа придоби за човечеството, моя скъпа богиньо?
— Присъстваме на постоянни кавги между изпълнителната и законодателната ви власт, между премиера и парламента. Тези институции са в непрекъсната борба, която пречи да се провежда смислена политика. В демократичните ви държавни системи се губи прекалено много енергия за решаването на лични проблеми и съперничества.
— Тук е слабото място на демокрацията, но тиранията пък съвсем не струва. Демокрацията е „най-малко лошата система.“
— Която може да бъде подобрена. Също както аз се подобрявам и подобрявам и теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Политиците ви — всички до един, са разядени от жажда за власт и имат най-екстравагантни желания. Следователно са способни на грешки. Следователно са податливи на корупция. И не е само това. Вашите политици нерядко опознават добре даден исторически период, на който сетне се позовават, но винаги става дума за период от миналото. Трудно им е да се адаптират непрестанно към сложността на настоящето. Следователно са неустойчиви по вертикалата. Съществува и неустойчивост по хоризонталата. Нито един не може да бъде едновременно и добър икономист, и добър оратор, и добър военен, и вярно да предвижда събитията.
— За всяка функция си има министри.
— Ако системата ви беше толкова ефикасна, политиката ви щеше да бъде по-смислена.
Компютърът показа на екрана портрета на Распутин.
— В резултат на сложността на проблемите вашите водачи стават суеверни. Прегледах списъка на всички водачи отпреди две хиляди години досега — нито един не е минал без личен гадател, гуру, авгур, астролог или медиум.
— Ние не сме… машини.
— Точно заради това. Понеже вашият свят става все по-сложен, един ден хората ще трябва да признаят, че всички са способни да грешат и че начините им за контрол са недостатъчни.
— Искаш да повериш управлението на машините?
— Абсолютно. Един ден ще осъзнаем, че е много по-добре да ни управлява компютърен президент на републиката.
Мартен забеляза, че Атина употребява обобщаващото „ни“. Дали нямаше предвид народ от машини и от хора, взети заедно?
— Защото един компютърен президент на републиката не се поддава на корупция, не прави големи грешки, не лежи на лаврите си и не действа за лични облаги. Освен това може да си позволи да предложи дългосрочни концепции, без да се страхува от падане на рейтинга. Не зависи от социологични проучвания. Не се влияе от сиви кардинали, нито от любовници.
За пръв път от дълго време насам Жан-Луи Мартен трябваше да мисли сам.