Недалеч от тях притичва един плъх, драскайки с нокти по метала.
Машините не страдат. Страданието е присъщо на съзнанието. Когато започнат да страдат, ще започнат и да си задават въпроси.
Стереоуредби с грамофони, магнетофони, пържолници, грилове, изтърбушени канапета с настръхнали пружини, велосипеди. Всичко изглежда съвършено изправно, като че ли е оставено тук в очакване да задоволи нуждите на други хора.
Един мъж рови в купчина ръждясали винтове.
— Къде са компютрите, моля? — пита Люкрес.
— Вижте при информатиката — отговаря той също като продавач в хипермаркет и им посочва една почти идеална пирамида от нахвърлени компютри, принтери, скенери, клавиатури, екрани и оплетени кабели.
Ето че към тях се приближава стар циганин с нарязано от дълбоки бръчки лице, с бяло кожено сако и черна риза, с пръсти, отрупани с позлатени пръстени.
— Аз съм началникът тук, какво ви интересува?
— Един компютър.
— Само един ли? Шегувате се, те тук са хиляди. Джобни, микро, мини и дори цели работни станции.
— Да, но този, който търсим, е специален.
Циганинът избухва в смях и разкрива златните си кучешки зъби.
— Има си екран, клавиатура, твърд диск и флопи, нали? Струва ми се, че съм виждал такава физиономия някъде наоколо.
Мъжът отива да избърше омазаните си с грес пръсти в един мръсен парцал.
— Мога да ви опиша как изглежда в общи линии — заявява Люкрес.
Вади бележника си и припомняйки си видеокадрите, които й е показал нейният партньор, рисува куб и изписва върху него с готически букви Дийп Блу IV.
— Много по-голям е от нормалното. Висок е някъде около метър.
Циганинът склонява да хвърли поглед на рисунката.
— Нямам идея — казва той.
— Истинска рядкост, уникален модел.
— Абе, нямам идея и това е.
Изведнъж на Изидор му хрумва нещо.
— Има разгъваща се механична ръка.
Циганинът сбърчва чело. Отива при своя компютър и започва да преглежда списъците си.
— Дийп Блу IV, така ли беше?
Управителят на сметището изглежда угрижен.
— Едно огромно блиндирано нещо с механична ръка. Да, спомних си, мина през нас. Само че вече го препродадохме.
— На кого?
— На някаква служба.
Мъжът рови в купчина смачкани хартии, които изважда от папка с надпис „фактури“.
— Ето. Вашият Дийп Блу IV е заминал за психиатричната клиника на остров Света Маргарита. Мдаа… Изживява старините си след преживените емоции. Това е бойна машина. Само че победена бойна машина. Знаете ли, че изгуби световната шахматна титла?
Чете от някакъв лист, закопчан с кламер, и добавя, че болницата сигурно е доволна от покупката, тъй като след това са му поръчали да достави още един компютър от същата гама. Той открил точно каквото му искали — не толкова мощен, но също толкова огромен.
— Информатиката е като всичко останало. Всеки иска повече. По-бързи машини, които знаят да правят повече неща. Това е стоката с най-кратък живот. Преди сменяха компютрите си на всеки шест години, сега на всеки шест месеца. Оня, другия компютър например, трябва да им го доставим утре. И той е свръхнадарен. Бил е на служба при метеоролозите. Прогнозите за времето са нещо изключително трудно. Човек трябва да отчита стотици фактори. Специалистите правят безброй изчисления и затова се оборудват с все по-сложни машини. Днес например предсказаха хубаво време и наистина е хубаво. Аз съм особено доволен, защото при нас ръждата е проблем номер едно.
Изпълнена с подозрение, Люкрес вдига поглед към небето.
— Вярвате ли, че времето ще е хубаво, Изидор?
Изидор застава до едно дърво. Разкъсва паяжината, оплетена между два клона.
— Какво правите?
— Ако паякът не се помръдне, значи ще имаме или дъжд, или вятър.
— Не виждам връзката.
— Когато усети, че времето се разваля, паякът не хаби напразно усилия да плете паяжина, защото лошото време ще я унищожи.
Известно време наблюдават разкъсаната паяжина. Паякът не помръдва.