— Не мислех, че ще прибегнете до хитрината на Одисей и троянския кон.
Нови въздишки.
— Остават само десет минути.
— Като че ли сме в метрото във върховите часове. А и въздухът не достига. На всичко отгоре зъбите пак ме заболяха.
— Девет минути. Съжалявам. Наблизо няма зъболекар.
— Искам да изляза. Мисля, че получавам клаустрофобична криза.
Люкрес се задъхва.
— Едгар Алън По има една новела — „Шахматистът от Мелцел“, за приключенията на един автомат, който побеждавал всички европейски шампиони. Съчинил е разказа по истински случай. Накрая открили, че зад часовниковия механизъм — предполагаемия играч, се криело едно джудже, което следяло партията с помощта на огледала и направлявало ръцете със специални пръчки. Малкото човече стояло затворено в още по-малък сандък от този. Мислете за него.
От много наместване Изидор и Люкрес се оказват плътно долепени един срещу друг. Лицата им са едва на няколко сантиметра едно от друго.
— Изидор, надявам се, че не се възползвате от случая, за да се натискате в мен.
Той поглежда часовника й.
— Време е.
Развинтва болтовете, които затварят голямата кутия на компютъра, и задната преграда пада.
Двамата се разгъват и с удоволствие се протягат. Намират се в опустелия двор на болницата.
— Къде ще отидем? — осведомява се Люкрес.
— Финшер задължително е разполагал с тайна лаборатория. Тя вероятно се намира в новите постройки извън укреплението.
Люкрес предлага да поемат по маршрута, посочен на картата: едно подземие, след него — стените на укреплението, отвъд тях — пътят на Батареята на Отмъстителя.
Наблизо угасват няколко светулки. Вятърът шуми в короните на пиниите. Буха бухал. От растенията се разнасят множество ухания и привличат насекомите, които ги опрашват. Във въздуха мирише на смирна, на салвия и на орлови нокти. Прекосяват горичка от дъбове и евкалипти.
Тук природата е запазена недокосната. Двамата журналисти вървят мълчаливо. Един смок пропълзява наблизо, но те не го усещат.
Изграква врана и Люкрес се стряска.
130.
ИЗБЯГВАНЕТО НА БОЛКАТА И СТРЕМЕЖЪТ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ СТОЯТ В ОСНОВАТА НА ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ, отбелязва Жан-Луи Мартен.
Правени са множество опити. В специално оборудвани аквариуми изследователите пускали слаб електрически ток, когато рибите изплували на повърхността на водата. Каква била изненадата им, когато видели как всички риби неподвижно се задържат на повърхността, докато преминава токът! Дори бебетата-крокодили се лутали в клетките си, докато открият мястото, откъдето минавало електричеството. Морските свинчета и шимпанзетата са способни да въртят електрическия ключ и да наблюдават светналата крушка часове наред — и най-обикновеният сетивен дразнител носи удоволствие. Животните се обучават още по-бързо, ако крушката е цветна.
Всяко действие, всяко усещане е източник на удоволствие. Също както при плъха: ако бъде оставен да избира между два проучени от него лабиринта — по-прост и по-сложен, без да му се предлага награда, той се насочва към по-трудния. В този случай неговата награда е разходката. Колкото по-дълга е тя, колкото повече усеща, че върши нещо, толкова по-силно е чувството му за удоволствие.
131.
Те вървят към някаква светлина, наподобяваща фар в далечината. Стигат до една розова сграда.
— Лабораторията на Финшер би трябвало да се помещава в нещо подобно.
Вратата, заобиколена от мигащи светлини, ги привлича неудържимо. Влизат вътре.
И откриват, че тук, въпреки късния час, кипи усилена дейност. Обстановката напомня киностудио. Върху нещо като естрада, сред античен декор, жени в къси римски туники се кълчат около висока блондинка, гримирана като Клеопатра.
Сцена на оргия от пищен римски исторически филм. Младите жени се галят, целуват се, изстискват в устата си сок от огромни гроздове, къпят се в басейн, пълен с мляко.
— Пак ли попаднахме на епикурейки? — осведомява се заинтересувано Изидор.
Люкрес прави презрителна гримаса.
— По-скоро сме попаднали на нимфоманки. Още един вид лудост, оползотворена и превърната в индустрия.
Посочва една етажерка, на която са наредени кутии от филми с един и същ надпис: „Крейзи Секс“.