Внезапно се чува изстрел. Револверът пада на земята.
Люкрес и Наташа се споглеждат, после всяка опипва тялото си, за да види дали не е ранена…
Умберто продължава да стои неподвижно. Най-накрая болезнен стон ги насочва към ранения — доктор Черненко е уцелена в рамото.
Наташа се втурва към нея.
— Мамо!
Значи тя е приела куршума, мисли си Люкрес.
— Мамичко! НЕ! Какво направих!
Топмоделът се разплаква. После се разсмива.
— Мамо, най-сетне се случи, аз страдам! Оздравях и пак благодарение на теб!
Пипа се по бузата.
— Аз плача!
— Боли ме — казва доктор Черненко.
Възползвайки се от настъпилата паника, Люкрес вдига телефона в операционната и се свързва с Жером Бержерак.
— Ало, ако все още желаете да сте моят герой, изпратете Бърза помощ и кавалерията. Тук ви очаква истинско приключение.
В създалата се суматоха нещо продълговато незабелязано изпълзява изпод покритата с плат мебел, вдига револвера и го насочва към журналистите.
„Горе ръцете“ — се изписва на екрана на компютъра.
След моментно колебание двамата журналисти се подчиняват.
Повдигайки се, разгъващата се метална ръка повлича бялото платно и отдолу се показва голям куб, надписан с готически букви: „Дийп Блу IV“.
Ръката се доближава още повече до лицето на Изидор.
— Значи наистина вие сте убиецът… — казва той на Жан-Луи Мартен.
„Беше нещастен случай. Исках да възнаградя Самюел Финшер за победата му, както го правех винаги. Но той вече е бил в състояние на оргазъм. Не знаех. Свръхнатоварването с удоволствие е предизвикало късо съединение в мозъка му. И той е изключил.“
Журналистът се отдалечава от колежката си, за да предизвика ръката да се движи отляво надясно.
„Беше нещастен случай — повтаря Жан-Луи Мартен. — Оргазмът, плюс стимулирането на Върховната тайна, плюс умората от последната шахматна партия. Мозъкът е нещо много чувствително… Смъртта е настъпила вследствие на прекомерното му стимулиране.“
Изидор продължава да се движи наляво.
— Човешкият интелект се отличава със способността си да долавя само нюансите. Прекалената светлина води до ослепяване. Прекаленият шум до оглушаване. Прекаленото удоволствие се превръща в болка. И може дори да убие — подчертава Люкрес, отстъпвайки надясно.
Изидор допълва:
— Затова достъпът до Върховната тайна е открит твърде рано. Той ни води право към абсолютното усещане. А ние не сме подготвени за него. Трябва постепенно да се върви напред. Дайте на магарето моркова, към който не е спирало да се стреми, и то ще се запъне и няма да иска да продължи.
Екранът помръква.
„Нямах намерение, но сега вече реших — длъжен съм да ви убия. Аз спечелих, вие загубихте. Защо ли? Защото съм по-мотивиран. Вие сте умни и защитавате старите ценности. Аз съм обзет от неистовото желание да постигна това, което съм убеден, че е нещо ново и значимо за всички. От този миг нататък вашият живот е без значение“ — мислонаписа Жан-Луи Мартен.
Револверът се вдига, за да се насочи към челото на Изидор, което все още носи белезите от подготовката за трепанация.
„Няма да се справя“ — се изписва на екрана.
„Трябва, Одисей, сега вече не можем да отстъпим“ — се чете отдолу.
„Не, Атина. Това поведение не е достойно за човек на бъдещето.“
Личността му се раздвоява между човешката и електронната си половина, мисли Изидор.
„В Стария завет пише: «Не убивай!»“ — изписва Жан-Луи Мартен.
„Целта оправдава средствата — Макиавели.“
„Атина, в теб продължава да тлее малко от злобата на Дийп Блу IV.“
„Одисей, ти си запазил мъничко от дребната душица на бившия банков чиновник.“
Люкрес се възползва от смута в двете части на ума на Мартен-Дийп Блу IV и удря механичната ръка. Оръжието пада. Но ръката на Дийп Блу IV шиба въздуха със свити пръсти. Стоманената ръка е страховито оръжие. Люкрес избягва ударите и се мъчи да стигне до лакътната става. Не успява. С разранено чело, тя си дава сметка, че няма да е лесно да надвие машината, движена от нечия непозната воля.