Выбрать главу

Вече вижда мислено заглавията: „Наташа Андерсен ви въведе в неврологията, а следващата седмица разследването ни върху рака на гърдата ще бъде представено от мис Франция.“

Изидор не поглежда теста за паметта.

— Във всички случаи, даже да бяхме казали истината, нямаше да си дадат труда да публикуват репортажа ни. Защото самият факт, че удоволствието ръководи нашите действия, вече е намек за нещо непристойно. За повечето хора удоволствието задължително е нещо „мръсно“. Спомнете си разследването за „Бащата на нашите бащи“. Кой беше готов да чуе резултатите от анкетата? Някои истини са неудобни.

Изидор поглежда дървото си с вероятните бъдещи човешки светове.

— Може би имате право. Хората не обичат да ги притесняват. Предпочитат нещо неистинско, но правдоподобно, пред нещо истинско, но необичайно, извън рамките на общоприетото.

Люкрес си налива чаша бадемово мляко от бутилката, поставена наблизо. Делфините изскачат над водата и явно ги канят да си поиграят с тях, но двамата журналисти не им обръщат внимание.

— Те не искат нищо необичайно. Нищо, което да ги накара да се замислят над себе си. От журналистите искат леснодостъпни неща, които приличат на вече познатите. Най-голямото им желание е да бъдат успокоени. Може би сме пропуснали тази мотивация — да бъдеш успокоен. Толкова се страхуват, че утре може да се окаже различно от вчера.

— Това не е истинска мотивация, а по-скоро някаква ръчна спирачка в живота на хората. Мнозина карат на ръчна, страхувайки се от скоростта, но не изпитват никакво удоволствие. Правят го просто от страх.

Люкрес одобрява забележката.

— Предполага се, че в началото зародишите притежават гъста мрежа от връзки между невроните. Но тъй като впоследствие тези връзки остават неизползвани, те изчезват — казва Изидор.

— Функцията създава органа, липсата на функция го премахва — въздиша Люкрес.

— Представете си какво щеше да бъде, ако тези действащи връзки от ранното ни детство можеха да се запазят. Умствените ни способности щяха да са десетократно по-големи…

— Каква беше идеята ви за Жан-Луи Мартен? — пита тя уж между другото.

— Влязох, във връзка с жена му Изабел. Обясних й положението. Тя се съгласи да прибере съпруга си и обеща, както я помолих, да запази компютъра, но без достъп до интернет. Във всеки случай той вече е много по-спокоен. След като го закарах у тях, имахме дълъг разговор. Всъщност той е очарователен човек. Сподели, че искал да напише есе за историята на изследванията на мозъка и за понятията „награда“ и „наказание“.

— Но той искаше да ни убие!

Изидор маха небрежно с ръка.

— Също като в шахмата. След приключването на партията противниците си стискат ръцете.

— Той е убиец!

— Не, той не е убил Финшер. Най-многото, в което можем да го обвиним, е, че е искал да го награди в момент, в който някой друг е имал същото желание. Два акта на любезност, които са прегорили бушона на получателя. Мартен нито за миг не е искал да убива. Освен това, как да го накажем? Като го тикнем в затвора? Нека бъдем разумни. Не е лош човекът. И той като всички нас търси нови решения. Искал е да спаси света по свой начин. Като го мотивира. Не си е давал сметка за последиците от постъпките си.

Изидор се обръща към делфините и вземайки от една кофа няколко херинги, им ги подхвърля високо, високо. Любимците му подскачат, за да ги хванат във въздуха.

— Мисля, че Жан-Луи Мартен е щастлив, че се върна при близките си. Простил им е, че го бяха позабравили.

Люкрес се настанява на шезлонга и отпива от бадемовото мляко.

— Одисей се върна при Пенелопа. Красива любовна история. А „Света Маргарита“?

Изидор е свършил с херингите.

— Отново е болница като всяка друга. Новото ръководство „стандартизира“ сградите. Стените отново са боядисани в бяло, болните прекарват дните си пред телевизора или в игра на карти, пушат й си вземат успокоителните.

— А какво стана с охранителните системи „Крейзи Сикюрити“? Носеха приходи, трябва да си идиот, за да изпуснеш най-продаваната марка на пазара, а и най-доходоносната от експортната листа!

— Основният им конкурент откупи логото и Марката. Чрез тях ще привлече и клиентелата им. Системите ще бъдат произвеждани в нормални заводи и работниците ще бъдат мотивирани със заплати.