Изведнъж лампите угасват, оставяйки вечерящите на светлината на свещите.
— А сега, както всяка вечер, сеансът на прочутия хипнотизатор Паскал Финшер. Моля да изключите мобилните си телефони.
Всички пъхат ръце в джобовете си и се подчиняват.
Мъж в черен смокинг, обсипан с пайети, излиза на сцената и поздравява присъстващите.
Изидор и Люкрес разпознават по лицето му много от чертите на починалия му брат. Той е малко по-висок, не носи очила, по-прегърбен е и изглежда по-възрастен.
Паскал Финшер открива спектакъла си с изложение на тема „силата на внушението“. Споменава руския учен Павлов, който успявал да накара опитното куче да слюнкоотделя само при звука на звънеца.
— Това наричаме условен рефлекс. Програмираме някого да реагира на дадено събитие или в даден момент. Не ви ли се е случвало досега да си кажете: „Искам да се събудя в осем без петнайсет без будилник“, и да установите, че действително сте станали точно в осем без петнайсет? Нито минута по-рано или по-късно.
Оживление в залата, мнозина наистина си спомнят за подобно постижение, което тогава им се е сторило случайно.
— Сами сте си създали условен рефлекс. Ние непрекъснато го правим. Научили сме се например да изпитваме нужда да отидем до тоалетната след закуска, да чувстваме глад през почивката, да получим позив за уриниране на влизане в асансьора, който ни отвежда до вратата на дома ни, вечер да ни се доспи точно след края на филма.
Публиката се смее при изброяването на тези толкова интимни усещания.
— Ние сме като компютри, които могат да се програмират и разпрограмират по желание. Стигаме дотам, че програмираме бъдещите си успехи и провали. Вероятно сте чували как някои хора започват изречението си със „сигурно ви преча, но…“ Те сякаш молят другия да ги отблъсне. Всички ние правим подобни неща неволно, без да се замисляме.
Хипнотизаторът пита има ли доброволец за участие в сеанса. Става един висок русокос мъж. Паскал Финшер приканва публиката да го аплодира, след което го кара да застане срещу него, заповядва му да гледа в махалото и започва да говори: „Клепачите ви натежават, натежават, толкова са тежки, че не можете да ги вдигнете. Сега ви става топло, много топло. Намирате се в пустинята и се задушавате в дрехите си.“
След като няколко пъти повтаря тези фрази, доброволецът, все така със затворени очи, започва да се съблича, докато остава само по гащета. Тогава Паскал Финшер го събужда и високият русокос мъж се стряска, изненадан и засрамен от голотата си. Залата аплодира.
— Как го прави? — пита Люкрес.
— Всъщност заслугата е изцяло на хипнотизирания, не на хипнотизатора — обяснява Изидор. — Той решава да се подчини на гласа. Смята се, че едва двайсет процента от хората се поддават на хипноза. Тоест способни са да се доверят достатъчно на хипнотизатора, за да се отпуснат напълно.
Паскал Финшер поканва нов желаещ за следващия си номер.
— Идете, Люкрес, хайде!
— Не, вие, Изидор.
— Госпожицата малко се притеснява — подхвърля Изидор към артиста.
Паскал Финшер слиза и хваща младата жена за ръката, за да я поведе към сцената.
— Веднага държа да ви предупредя, че няма да има разсъбличане — твърдо обявява Люкрес, застанала под прожекторите.
Хипнотизаторът й нарежда да съсредоточи погледа си в кристалното махало.
— Чувствате се все по-уморена. Клепачите ви натежават, тежат…
Тя не отделя поглед от махалото, но изрича:
— Съжалявам, но при мен няма да се получи, сигурно съм от осемдесетте процента неподатливи на хип…
— Вие спите.
Тя млъква и затваря очи.
— Спите дълбоко… — повтаря Паскал Финшер.
След като преценява, че я е приспал, хипнотизаторът пита Люкрес какво е правила вчера. Тя отговаря без колебание:
— Вчера бях в моргата на Кан.
След това я пита какво е правила миналата седмица. Отново си спомня. После — какво е правила миналия месец, после — миналата година през същия месец на същия ден. Тя се подчинява. Сетне я кара да се върне десет години назад, двайсет години. Да преживее отново първите си дни, след това раждането си, после какво се е случило преди него. Младата жена се свива на кълбо. Той й помага да седне на пода и тя се сгъва като зародиш, с палец в устата.