— Ключова дума ли, каква? Лилава магнолия?
Младата научна журналистка трескаво мисли и получава светкавично прозрение.
— Ключова дума като например „обичам те“, програмираща спирането на сърдечната дейност при произнасянето й — предлага тя с въодушевление. — Наташа Андерсен я е изрекла във върховия момент и това е предизвикало спазъма.
— Нима точно вие ми казвате, че изразът „обичам те“ може да се превърне в смъртоносен инструмент! — учудва се Изидор.
Очарована от хрумването си, Люкрес пренарежда всяко парченце от пъзела, за да се получи строен ансамбъл.
— Впрочем не спазъм, а направо спиране на сърдечната дейност. Нали самият вие ми казахте, че мозъкът може да командва сърцето?
— Виждал съм йоги да го правят. Но не вярвам, че е възможно да се спре напълно. Трябва да съществуват анатомични механизми за оцеляване.
Тя бърза да предложи нещо друго.
— В такъв случай можем да си представим, че са го програмирали да се смее, докато настъпи смъртта. Да се смее до последен дъх, когато чуе думите „обичам те“!
Удовлетворена от идеята си, Люкрес възстановява цялата история.
— Мисля, скъпи ми Изидор, че открих ключа към аферата, Финшер е убит от брат си Паскал, който преди това го е хипнотизирал. Вмъкнал е в главата му подвеждащ израз. Най-коварния. „Обичам те.“ Наташа Андерсен го произнася в момента на оргазма. Сърцето спира и световният шампион по шахмат издъхва. А Наташа си мисли, че тя го е убила. Съвършеното престъпление — няма убиец на мястото на престъплението, няма оръжие, няма рана, само един свидетел, който си вярва, че е причинил смъртта! Като оставим настрана факта, че, както споменахте, историята е достатъчно „деликатна“, за да не се заеме никой със сериозно разследване. Сексът все още е табу. Наистина перфектно престъпление.
Ентусиазирана от разсъжденията си, младата жена с апетит довършва каквото е останало от пилето в чинията й.
— А мотивът?
— Завистта. Паскал не е така хубав като Самюел, който си има приятелка топмодел и на всичкото отгоре е световен шампион по шахмат. Богат, красив, с подходяща приятелка, прочут, то си е направо непоносимо. Като използва хипнотизаторските си способности, за да му внуши да умре, завистливият извратен брат така наглася работата, че онзи да издъхне в прегръдките на любимата си.
Люкрес отгръща няколко страници от бележника си, за да хвърли поглед на предишните записки.
— Бихме могли да добавим това при мотивациите. След пет: дългът, шест: завистта.
Налимът с босилек в чинията на Изидор е имал повече късмет от бройлера на Люкрес, поплувал е свободно някоя и друга седмица, преди да се хване в мрежата.
— Завистта? Понятието е прекалено тясно.
— Тогава да включим в него всички онези емоции, които не сме в състояние да потиснем, защото са по-силни от нас. Завист, желание за мъст… всъщност гняв. Да, бихме могли да ги обединим под номер шест — гневът. Той е още по-мотивиращ от дълга. Дългът изисква от хората да се харесват на другите и да се интегрират в обществото, гневът ги подтиква да разпалват революции и да променят обществото.
— Той може също да ги подтиква… да убиват.
Тя бързо записва репликата му, за да е сигурна, че няма да я забрави.
— Ето едно бързо проведено разследване — обявява Люкрес. — Признавам, че бяхте прав в подозренията си за насилствена смърт, аз пък от моя страна разкрих извършителя и причината. Струва ми се, че заедно поставихме рекорд по скоростно разследване на случай. Сега всичко приключи.
Тя вдига чашата си да се чукнат, но Изидор не посяга към своята.
— Хм… И твърдите, че аз съм митоман?
Тя го оглежда с презрение.
— Завист… — заявява тя. — И вие сте завистлив. Завиждате ми, защото съм по-млада от вас, защото съм жена и въпреки това намерих решението, нали така, господин Шерлок Холмс?
Довършват ястията си. Изидор откъсва един залък и го топва в соса в чинията си, а Люкрес с края на ножа отделя това, което смята да дояде, от онова, което не й харесва. Остатъкът от пилето е погребан под един дафинов лист.
Наоколо хората обсъждат представлението.
Най-сетне имат тема за разговор. На всяка маса се разделят на два лагера — едните вярват в хипнозата, другите не вярват, като всеки защищава позицията си със зъби и нокти. „Те са съучастници. — Преструват се. — Момичето изглеждаше искрено. — Не, преиграваше.“ Сервитьорът донася картата с десертите. Люкрес си поръчва кафе без кофеин и каничка топла вода, а Изидор — сладолед с лакрица.