— Видях някакъв тип, който твърдеше, че можел да престане да мисли. Някакъв дзенбудистки монах. Седеше неподвижен, ококорил ей такива очи, и твърдеше, че главата му била абсолютно празна. Опитах и аз, но е невъзможно. Човек все си мисли за нещо. Дори когато си казва: „А, вече не мисля за нищо.“
Той се разсмива.
— Защо престанахте да практикувате като неврохирург в болницата „Света Маргарита“? — го пита Изидор.
Морякът за малко да изпусне лулата си.
— Как… как… как разбрахте?
— Едно птиченце ми каза — отвръща загадъчно Изидор.
Люкрес не съжалява, че е взела със себе си всезнаещия Шерлок Холмс. И той като всички вълшебници не разкрива начина си на действие, но е доволен от произведения ефект, като добре разбира, че ще изгуби предимството си, ако признае, че просто е получил информацията си от интернет.
— Уволниха ви, нали?
— Не. Беше гре… грешка.
Погледът на моряка внезапно потъмнява.
— Грешка. Оперирах майка ми от злокачествен тумор на мозъка.
— По принцип е забранено хирурзите да оперират членове на семействата си — напомня Изидор.
Умберто се окопитва.
— Правилно, но тя настояваше да съм аз и никой друг.
Плюе на земята.
— Не зная как стана. Тя изпадна в кома и повече не се събуди.
Морякът-бивш хирург отново плюе.
— Мозъкът е прекалено деликатно нещо, при най-малкия неправилен жест всичко отива по дяволите. Не е като другите органи, където грешките са поправими. При мозъка, ако сбъркате само с милиметър, осакатявате човека до края на живота му или го изпращате в психиатрията.
Той изтръсква лулата си, като я потупва в ръба на руля и отново я натъпква с тютюн.
Мъчи се да я запали срещу вятъра и нервно размахва запалката си.
— След това започнах да пия. Началото на края ми. Ръцете ми взеха да треперят и предпочетох да изоставя скалпела. Напуснах. От човек с треперещи ръце неврохирург не става, затова се преквалифицирах в бездомник и пияница.
Тримата гледат как остров Света Маргарита нараства на хоризонта. Освен пиниите вече различават палми и евкалипти — дървета, които се чувстват отлично в мекия климат на Лазурния бряг, представяйки си, че са в родната Африка.
— Дано колкото е възможно по-скоро роботите да ни заместят в операционните зали. Техните ръце никога няма да се разтреперят. Чух, че подобна практика започва да се прилага вече — роботи-хирурзи.
— Наистина ли бяхте бездомник? — пита Люкрес.
— Всички ме изоставиха. Никой не искаше да ме вижда. Свикнах дори с вонята си. Живеех на плажа на Кан, под едно одеяло. Всичките ми вещи се побираха в пазарски найлонов плик, който държах под един заслон на булевард „Кроазет“. Казват, че мизерията се понасяла по-леко на топъл климат. Имат много здраве!
Лодката леко намалява скоростта си.
— Един ден дойде някакъв от болницата „Света Маргарита“. Каза ми: „Искам да ти предложа нещо. Какво ще кажеш да работиш като маршрутно такси от болницата до градското пристанище? Досега използвахме услугите на външна транспортна фирма, отсега нататък искаме да имаме собствен превоз. Ще можеш ли да управляваш малко корабче от острова до пристанището?“ Ето как от неврохирург се превърнах в моряк.
Люкрес вади бележника си и отбелязва датата.
— Можете ли да ни кажете какво става в психиатричната клиника „Света Маргарита“?
Морякът е вперил очи в хоризонта, видимо притеснен. Проследява с поглед няколко черни облака, тласкани от морския вятър, и грачещите наоколо чайки, които като че ли им показват пътя. Оправя якето си на морски вълк и смръщва дебелите си вежди. Сетне погледът му отново пада върху младата зеленоока журналистка с рижа коса и той се отпуска, петимен да се полюбува на свежестта й.
— Едно време това тук е било крепост. Крепостта „Света Маргарита“. Вобан я е построил, за да брани крайбрежието от варварските набези, фортът е в типичната за времето си звездообразна форма. По-късно е служил за затвор. В него са държали Желязната маска. Дори телевизията снима тук някаква телевизионна игра. Накрая се превърна в психиатрична болница.
Той плюе на земята.
— Войници, затворници, хора от телевизията, луди, логична последователност, не намирате ли?
И отново се изсмива гръмогласно. Вълните стават по-големи и лодката се заклаща по-силно.