— Искаха да превърнат болницата в показно здравно заведение. Доктор Самюел Финшер се зае да осъществи реформата. Отначало настанена в укреплението, болницата „Света Маргарита“ се разрасна и зае целия остров.
Средиземно море започва все по-силно да люлее лодката.
— Ние мислим, че Финшер е бил убит — подхвърля Изидор.
— Според вас кой би могъл да убие Финшер? — пита Люкрес.
— Във всеки случай никой от болницата. Там всички го обичаха.
Вече са достатъчно близо до острова, за да видят високите стени на укреплението.
— Бог да го прости Финшер. Не ви казах, но той бе човекът, който ме потърси, когато бях бездомник.
Умберто Роси се доближава до младата жена.
— Ако наистина е бил убит, надявам се да откриете убиеца.
Внезапно огромна вълна разтърсва лодката. Люкрес губи равновесие. Умберто се хваща за руля, мърморейки. Излиза вятър, който подхвърля още по-силно лодката.
— А, ето го и Еол! — обявява Умберто.
— Еол? — повтаря Люкрес като ехо.
— Богът на ветровете. Не си ли спомняте „Одисеята“?
— Пак Одисей.
— Финшер постоянно се позоваваше на него…
Умберто цитира стих от Омир: „Те развързаха мяха и от него изскочиха всички ветрове, бурята начаса ги грабна и отнесе.“
Морето е много бурно. Подхвърля ги отляво надясно и отгоре надолу.
Във вътрешното ухо на Люкрес се надига вихър. Зад кохлеята се намира рецепторът, отговорен за чувството ни за равновесие, или така нареченият утрикул. Това е торбичка, пълна с подобна на желе течност — ендолимфата, в която плуват малки костици, отолитите. На долната стена на торбичката са разположени ресничести клетки. Когато лодката се клати, здраво прикрепеният за черепа утрикул се придвижва в едната посока. Ендолимфата и отолитите остават неподвижни, подобно на бутилка, която се накланя, но повърхността й не помръдва. При това положение ресничките в дъното на торбичката се прегъват от ендолимфата и предават сигнал за положението на тялото в пространството. Очите обаче изпращат друга информация и смесването на двата противоречиви сигнала поражда усещането за прилошаване и позив за повръщане.
Люкрес Немрод се облекчава, надвесена над борда. Изидор отива до нея.
— Ужасно усещане! — оплаква се тя.
— Хм… Болките се степенуват така: 1) зъбобол; 2) болки при бъбречна криза; 3) родилни болки; 4) морска болест.
Лицето на Люкрес е станало белезникаво.
— „И тогава Посейдон удовлетворен се оттегли да подготви някоя буря на други места, и свободна да действа както й харесва, Атина укроти вълните, за да предпази Одисей“ — декламира морякът.
Но Средиземно море ни най-малко не се успокоява.
Люкрес намира сили да вдигне поглед към огромната и мрачна крепост на болницата „Света Маргарита“.
24.
Бяха дошли всички. Жена му Изабел, дъщерите му, кучето Лукул, приятелят му Бертран Мулино, няколко колеги от службата.
Самюел Финшер видя, че от устата на Жан-Луи Мартен течаха лиги и деликатно избърса с кърпичката си крайчеца на устните му, преди да покани посетителите да влязат.
— Чува с лявото ухо и вижда с дясното око, но не може да се движи, нито да говори. Говорете му, докосвайте го по ръката, може да предизвикате емоционална реакция — обясни им той.
Старата немска овчарка Лукул, начело на шествието, се хвърли да ближе ръката му. Тази спонтанна проява на обич разведри обстановката.
Лукул. Моят Лукул.
Дъщерите му го целунаха.
Колко съм щастлив да ви видя! Скъпи мои! Скъпите ми малки обожавани момиченца!
— Как си, татко?
Не мога да говоря. Четете отговорите в окото ми. Обичам ви! Доволен съм, че избрах да живея, за да мога да ви гледам в този миг.
— Татко, ей, татко, отговори ни!
— Лекарят каза, че не може да говори — припомни им жена му Изабел и го целуна по бузата. — Не се тревожи, скъпи, ние сме тук. Няма да те изоставим.
Знаех си, че мога да разчитам на вас. Никога не съм се съмнявал.
Бертран Мулино и колегите от службата размахаха подаръците: цветя, шоколадови бонбони, портокали, книги. Всъщност никой от тях не бе разбрал истински какво означава този LIS. Мислеха си, че е някаква травма, която ще премине и ще бъде последвана от възстановяване, като при всички други травми.