— Компютърът е лишен от емоции, но… е лишен също и от „мотивация“. Дийп Блу IV знаеше, че ако спечели, няма да получи допълнителна порция електричество или програми.
В залата се чува смях.
— Не изпитваше страх, че ще го изключат от мрежата, ако се провали. Докато аз… бях мо-ти-ви-ран! Исках да отмъстя за поражението, нанесено на шампиона Леонид Камински в същата тази зала миналата година, когато той се изправи срещу Дийп Блу III. Исках да отмъстя и за Гари Каспаров, победен в Ню Йорк през 1997 г. Защото за мен тези поражения са предизвикателства не само към шахматистите, а и към целия човешки род.
Самюел Финшер избърса очилата си, сложи ги и отново се обърна към публиката.
— Страхувах се да не ми се наложи да призная, че ние, хората, винаги ще бъдем по-слаби шахматисти от машините. Но мотивираният човек не познава граници. Одисей е прекосил Средиземно море, преодолявайки хиляди препятствия, защото е бил мотивиран. Именно защото е бил мотивиран, Христофор Колумб е прекосил Атлантика. Защото е бил мотивиран, Армстронг е стъпил на Луната. Човечеството ще бъде обречено в деня, в който хората ще престанат да изпитват желание да надскочат себе си. Затова вие, които ме слушате, си задайте въпроса: „Какво всъщност ме кара да ставам сутрин, да върша разни неща? Какво ме кара да правя усилия? Какво ме кара да действам?“
Самюел Финшер обхожда присъстващите с уморен поглед.
— Кой е главният ви мотив в живота… това е вероятно най-важният въпрос.
Свежда поглед, като че ли да се извини за това, че е говорил толкова разпалено.
— Благодаря за вниманието.
Слиза от естрадата, преминава през тълпата, която се разделя, за да му направи път, и се отправя към годеницата си Наташа Андерсен.
След един последен жест за сбогом към публиката двойката се качва в черна спортна кола и изчезва сред облака прах, превърнал се в стробоскопски прашинки от щракането на фотоапаратите.
5.
Същата вечер доктор Самюел Финшер е намерен мъртъв във вилата му в Кап д’Антиб. Новината е разпространена в последната за деня новинарска телевизионна емисия. Камерата показва мястото на смъртта, а гласът на журналиста звучи зад кадър.
„… Трагедията се е разиграла няколко часа след като Финшер спечели световната титла по шахмат.“
Камерата се разхожда из луксозното антре и салона.
„… случаят е още по-загадъчен, тъй като според следователите липсват каквито и да било следи от взлом…“
Камерата показва отблизо различни предмети в стаята, мебели, произведения на изкуството. Няколко платна на Дали и скулптури на древни гръцки философи.
„… По жертвата няма никакви следи от наранявания.“
Вратата на банята се отваря и се появява Наташа Андерсен, оградена от двама полицаи. Опитва се да скрие доколкото може лицето си, за да не я снимат. Макар и без грим, рядката й хубост изглежда ненакърнена въпреки ужаса на момента.
Появява се мъж в зелен костюм, който явно нарежда на полицаите да влязат във вилата. Журналистът се обръща към него с въпрос.
— Комисарю, можете ли да ни кажете какво се е случило?
— Едва преди час бяхме известени за смъртта.
— Кой ви повика?
— Госпожица Андерсен.
— Кой е причинил смъртта?
— Госпожица Андерсен.
— Шегувате се!
— Каза, че го е убила… докато са се любили.
Комисарят нетърпеливо додава:
— Следствието е в ход. Ще ви дадем повече информация, след като получим резултатите от прегледа на съдебния лекар. А сега ще ви бъда признателен, ако ме пуснете да мина.
Репортерът напомня накратко кариерата на доктор Самюел Финшер. Невропсихиатър, завършил Медицинския университет в Ница, направил светкавична кариера. Едва четирийсет и две годишен му поверяват ръководството на болницата „Света Маргарита“, която се намира на един от Леринските острови. Разширява сградата и прилага нови методи на лечение в психиатрията, ожесточено оспорвани от колегите му, включително и от тези в Париж.
Докато повечето големи шахматисти започват кариерата си отрано, само за една година късно появилият се в шахмата Финшер става майстор и гросмайстор. Преди три месеца Самюел Финшер се налага над шампиона Леонид Камински. Продължава победната серия и с днешната победа над Дийп Блу IV връща на хората така желаната титла на най-добър шахматист на планетата.