Люкрес е очарована.
— Хубаво име, хипокамп — морско конче. Учените може би са го нарекли така, защото зоната прилича на тази подводна животинка…
Изидор обръща страниците на книгата, после пак се навежда към стъкленицата.
— Връзката между двете полукълба се осъществява от мазолестото тяло — онова белезникаво вещество, което позволява на логическата ни мисъл да се срещне с поетическата.
— Прилича на буца овнешка мас.
— Отдолу двете големи пурпурни топки са двата таламуса — контролният пост на цялата нервна система. А още по-надолу — хипоталамусът — контрольорът на контрольорите. Там се намира вътрешният ни биологически часовник, който регулира жизнения ни ритъм двайсет и четири часа в денонощието и следи за съдържанието на кислород и вода в кръвта. Именно хипоталамусът задвижва усещанията ни за глад, жажда или насита. При мъжете той е отговорен за настъпването на пубертета, а при жените регулира менструационния цикъл и оплождането.
Люкрес започва да вижда в стъкленицата нещо по-различно от парче месо и си казва, че по-скоро става дума за забележителен органичен компютър. В него има часовник, централен процесор, дънна платка, памет. Компютър от плът.
— И накрая, още по-надолу, е хипофизата — изпълнителката на желанията на хипоталамуса. Тази малка шест-милиметрова жлеза излива в кръвта по-голямата част от хормоните на емоциите, за да ни накара да реагираме на външните дразнители — положителни или отрицателни.
Люкрес препрочита списъка си с мотивации. Всъщност, казва си тя, първичните потребности са свързани с примитивния мозък, рептилоидния мозък, мозъка на оцеляването — да се спре болката, да се преодолее страхът, да се нахраниш, да се възпроизвеждаш, да се подслониш. Втората група мотивации са от компетенцията на по-висшия мозък — мозъка на бозайниците, който се занимава с емоциите, с гнева, дълга, сексуалността и пр. И накрая третият мозък — кортексът, типично човешкият мозък, задоволява третата група мотивации, произлезли от въображението ни — например потребността от някаква лична страст…
Двамата мълчаливо наблюдават мозъка на Самюел Финшер.
— Джордано е видял вътре нещо, което го е накарало да ни се обади…
Изидор пак взима лупата.
— Там има множество малки дупчици, които обсипват различните зони.
Внезапно събуден от собствения си вътрешен часовник, Изидор бързо поглежда ръчния си часовник, сякаш има неотложна среща, после включва телевизора, за да види новините.
— Извинявайте, време е.
— Ще гледате новините в разгара на разследването ни?
— Знаете, че това е единствената ми мания.
— Аз пък мислех, че са бонбоните.
— Едното не пречи на другото.
Изидор вече съсредоточено слуша новините.
Започват с националните вести. Падането на курса на борсата е предизвикало разправии между президента и министър-председателя. Изглежда, че в основата на срива стоят автоматичните реакции на компютри, програмирани да продават акции, когато курсът слезе до определен праг. Министър-председателят изисква строг контрол на програмите на тези компютри, за да престанат изкуствено да подсилват падането и качването на световните валутни курсове.
Парламентарни избори. Един политик от опозицията обявява: „Проблемът в тази страна е, че на хората им липсва мотивация. Всички мислят само за краткосрочното си лично удобство. Вече се борим не да бъдем първи, а да не бъдем последни.“ И добавя: „И ако беше само това! Предприемачите са демотивирани от таксите и бумащината, създателите на блага — от данъците, всичко в тази страна е уредено така, че до един да бъдем равни в поражението.“
Международни вести. Генералният секретар на ООН е поискал от Сирия да извади от учебниците по история текста, от който децата научават, че концентрационни лагери не е имало.
— Виждате ли, не само вие не помните. Цялото човечество страда от малки „загуби“ на паметта. Скоро ще определяме с гласуване дали Втората световна война е съществувала и може би ще пренапишем историята така, че да задоволи мнозинството.
— Да не помня сред поразени от амнезия — това не е никаква утеха.
Изидор изглежда изтощен.
— Какво ви е, колега?
Люкрес Немрод му подава книжна кърпичка, която той приема.