След това разглеждат една вилица и една носна кърпа, поставени под стъклен похлупак.
— През същата епоха настъпват още две антиепикурейски катастрофи — появяват се носната кърпа и вилицата. Заради първата престават да докосват носа си, заради втората — храната. Осезанието вече не служи за нищо. Удоволствието започва да става забранено.
Спират пред литография на светец, разкъсван от лъвове на римска арена.
— Ето го противниковия лагер. Той също нанася ударите си твърде рано. Противоположното на епикурейството е стоицизмът.
Миша се намръщва, докато произнася думата.
— Стоикът се стреми към удоволствие по един крайно извратен начин. Епикуреецът иска удоволствие тук и сега. Стоикът си въобразява, че болката сега му гарантира по-голямо удоволствие в бъдеще. И колкото повече страда, толкова е по-убеден, че ще бъде възнаграден. Звучи ирационално, но такава е драмата на човешката извратеност.
Миша ги води към снимка на планина и на мъж, който показва замръзналите си пръсти.
— Защо мислите, че алпинистът, който се изкачва на Еверест, извършва този подвиг? Студено му е, боли го, но върши това, защото смята, че после ще го обичат повече. Ах, как ги мразя тези герои!
— Някои правят това от романтичност — възразява Люкрес.
— Романтиката е върховният аргумент, който използват, за да узаконят антихедонизма. Невъзможната любов вероятно е романтична, но аз предпочитам възможната. Когато едно момиче ми каже „не“, минавам на следващото. Ако бях Ромео от пиесата на Шекспир, бързо щях да схвана, че ще имам проблеми с родителите й и щях да сваля някоя друга.
— Не обичате стоиците, не обичате героите, не обичате романтиците, с други думи — не обичате всичко онова, от което стават хубави истории — отбеляза Люкрес.
— Защо трябва да страдаме? Коя кауза заслужава да се откажем от удобството и насладата? Уверявам ви, че битката за удоволствието не е предварително спечелена. Епикур е казал: „Смисълът на живота е да се избегне страданието“. А погледнете всички тези хора, които полагат толкова усилия, за да предизвикат и понасят своята неволя.
— Може би го правят за онова, другото удоволствие — оплакването — подхвърля Изидор.
Миша им показва една табела: ГАЛЕРИЯ НА ПОДВИЗИТЕ. Под нея — снимки на хора, които похапват шишчета на върха на вулкан, и на мъже, масажирани от чевръсти азиатки.
— Удоволствието е и мизансцен — уточнява Миша. — Понякога, за да оценят някое изискано ястие, нашите членове се въздържат от храна в продължение на два дни. Освен това ние, както виждате на тези снимки, ходим да слушаме музика по склоновете на вулканите или правим любов под водата, снабдени с бутилки кислород. Волята за удоволствие върви ръка за ръка с голямата изобретателност.
Минават покрай образите на великите привърженици на удоволствието — Бакхус, Дионис; покрай гравюра, изобразяваща Рабле, над който е изписан девизът му: „Прави каквото искаш“; покрай Лабрюйер и максимата му: „Дори да не сме щастливи, трябва да се смеем от страх да не умрем, без да сме се смели.“
— Големите еволюционисти на XIX век като Херберт Спенсер и Александър Бейн добре са разбирали, че способността да изпитваме удоволствие е част от естествения подбор. Още тогава те въвеждат понятието „оцеляване на най-способния да се наслаждава“, което е много по-тънко от „оцеляване на по-силния“.
Миша ги води към голяма библиотека, където са подредени томове с красноречиви заглавия, групирани по теми: „Прости удоволствия“, „Сложни удоволствия“, „Самотни удоволствия“, „Удоволствия в група“.
— Тук се опитваме да съставим изчерпателен списък на всичко, което носи особено удовлетворение, като се започне от това да почешеш мястото, където те е ухапал комар и се свърши с пътешествие с космическа совалка. Тук влизат например четене на вестник в кафенето, разходка покрай реката, къпане в мляко от магарица, хвърляне на камъчета във вода… Човек трябва да има смиреността да признае, че успешният живот е сбор от кратки моменти на удоволствие.
— Може би най-големият враг на понятието „удоволствие“ е понятието „щастие“ — заявява Люкрес, внезапно настроила се философски.