Жан-Луи Мартен се свърза с интернет, потърси сайт с картини и отвори една картина на Салвадор Дали.
„Спомняте ли си разговора ни за предразсъдъците, които произвеждат реалност? Това е талантът на Дали. Той е работил извънредно много с оптически илюзии. Показал ни е, че нашият мозък не спира да тълкува нещата и ни пречи да ги виждаме. Погледнете тази картина. Потърсете вътре Волтер.“
Самюел Финшер разгледа картината, но не успя да открие образа на Волтер. Мартен му го показа — намираше се в лявата част на картината.
„Докторе, нека украсят стените с мотиви, вдъхновени от тези картини!“
— Кой да ги украси?
„Пансионерите ви. Например маниаците. Подтиквани от своя перфекционизъм, те няма да се уморят и ще вложат цялото си сърце. Сигурен съм, че ще им е приятно да украсят мястото, в което живеят.“
Самюел Финшер прие да направи експеримента и резултатът надмина всичките му очаквания. Болните с часове разглеждаха, тълкуваха, опитваха се да разберат творбите на Дали.
— Трябва да призная, че имате интересни идеи — каза лекарят.
„Не аз, а изучаването на мозъка ме научи на това. Защо да не подчертаем разликите? Да използваме лудостта им като предимство, а не като недостатък.“
Жан-Луи Мартен обясни, че Виктор Юго, Шарл Бодлер, Винсент ван Гог, Теодор Рузвелт, Уинстън Чърчил, Балзак и Чайковски са били лекувани от маниако-депресивна психоза — болест, която се характеризира с фази на голяма потиснатост и с фази на възбуда. Открили са впрочем, че в период на криза психоманиаците произвеждат анормална доза норадреналин и че отделянето на този невромедиатор позволява много побърза комуникация, което обяснява тяхната съзидателност.
„Мислите ли, че съм луд, докторе?“
— Не Вие сте „пристрастен“. И страстите ви ме интересуват.
Тогава Жан-Луи Мартен сподели със своя невропсихиатър двете си най-големи страсти — творчеството на Салвадор Дали и шаха. Помръдвайки окото си, Жан-Луи Мартен отвори файл с картина на Дали.
„Вижте тази картина — «Христос на свети Йоан на кръста». Дали е представил Христос отгоре. Всъщност от гледната точка на Бог. Никой преди него не се е сещал за това…“
Още по-красноречив беше, когато говореше за шахмата. Според него той бе средство, чрез което човекът си припомняше, че и той може би е само фигура в гигантска игра, чиито правила са му неизвестни.
„Шахматът насърчава духовността, защото ни дава да разберем, че съществува битка между две енергии — бялата и черната, които символизират доброто и злото, положителното и отрицателното. Дава ни да разберем, че всички ние имаме различни роли и способности — пешки, офицери, царици или коне, но че в зависимост от мястото, на което се намираме, можем дори ние, обикновените пешки, да станем причина за финалния мат.“
Дотогава доктор Финшер не се бе интересувал особено от шахмата. Може би защото никой не го бе посветил истински в тази игра, той я смяташе за загуба на време, за развлечение за момченца, влюбени във войната. Начинът, по който Жан-Луи Мартен говореше за него, го очарова.
„Започнете да играете на шах. Това е играта на боговете…“
— Вие деист ли сте?
„Разбира се. А вие?“
— За мен Бог е излязъл от мечтите на човека.
„Аз не съм чак такъв картезианец, Финшер. В края на науката се намира ирационалното. Мисля, че Бог е необходимата хипотеза, която обяснява всичко съществуващо. Аз, разбира се, не го определям като огромен брадат старец, възседнал слънцето, а като измерението, което е отвъд разума ни.“
— Смятате ли, че шахматните фигури могат да създадат играчите, които боравят с тях?
„Кой знае? Мисля, че Бог е у всеки от нас. В главите ни. Той е скритото съкровище. Знаете ли, докторе, бих искал да открия точното място на Бог в мозъка ни. Може би дори да открия химическата формула на мечтания Бог в духа ни. Според мен той е тук.“
Той извика на екрана схема на мозъка.
— Нека да отгатна. Ще го поставите в кортекса, нали? В типично човешката зона.
„Съвсем не.“
Мартен задвижи стрелката по схемата на мозъка.
„Поставям го ето тук, в центъра, точно между двете полукълба. Бог задължително е в центъра на всичко. Той е връзката между двата ни мозъка — мозъка на мечтите и мозъка на логиката. Мозъка на поезията и мозъка на разума. Женския мозък и мъжкия мозък. Бог обединява. Дяволът разделя. Впрочем думата «дявол» идва от гръцкото diabolos — който разединява, разделя. Така че го поставям тук, под лимбичната система, в мазолестото тяло.“