57.
Благодарение на гигантската мрежа интернет Жан-Луи Мартен пътуваше виртуално по целия свят, четеше научни статии, книги, дисертации, гледаше репортажи, слушаше интервюта.
Съсредоточи се в търсенето и най-голямото му желание бе да попадне на някое изключително откритие. Нещо ново, още по-впечатляващо от последното поколение компютри с изкуствен интелект.
Изпитваше странно чувство на опиянение от достъпа до толкова много знания. Едно време цензурата орязваше интересните информации, в наши дни самата лавина от информация има същия ефект. Изобилието от информация убива информацията.
Той обаче се радваше на помощта на Атина, която подбираше за него най-интересните сайтове. Освен това не бързаше за никъде.
Знаеше, че в някое ъгълче на огромната база образи и данни в интернет все трябваше да има нещо непознато за Финшер, с което да го впечатли. И продължи да търси.
До деня, в който вниманието му бе привлечено от странен експеримент, проведен през 1954 г. в една лаборатория в САЩ.
Неуспешен експеримент. Както гласи законът на Мърфи, великите открития се правят по погрешка. Впоследствие изследователите измислят така нареченото логично разсъждение, довело до откритието. Така създават собствените си легенди.
В онзи случай една грешка довела до истински странно откритие. Повече от странно. Смущаващо. Повече от смущаващо… Може би решаващо. Защо никога не бе чувал за него?
Жан-Луи Мартен проведе собствено разследване и откри обяснението.
Изобретателят се уплашил от значението на откритието си и предпочел да го потули.
Колко жалко! И колко вълнуващо, че е осъзнал действителното му значение. Същото чувство, което би изпитал някой хищник, натъкнал се на завързана, пасивно очакваща го плячка, която никой друг хищник не си е дал труда да разкъса.
Умът на Жан-Луи Мартен изпитваше глад, затова се нахвърли върху плячката и я изяде. Храносмилането му отне много време.
След като натрупа достатъчно информация относно този изключителен експеримент, той я систематизира в отделна папка. Как и защо се бе случило. Какви изводи се налагаха. Как да се приложи, за да се продължи нататък.
След като допълни данните, грижливо ги съхрани в отделен документ в компютъра.
Остана само да се даде име на откритието, понеже неговият автор не си бе дал труда да го стори. Без капка колебание Жан-Луи Мартен го кръсти „Върховната тайна“.
Доста претенциозно, вярно, но не без основание, предвид на безкрайните възможности, които разкриваше.
Жан-Луи Мартен реши да разкаже за него на Самюел Финшер и да му обясни какво друго приложение биха могли да му намерят.
Доктор Финшер не схвана веднага, но след като разбра, даде израз на огромното си смайване.
— Поразително! — възкликна той.
Но веднага добави:
— Ако откривателят се е отказал да продължи изследванията си, значи се е досетил за потенциалния риск. Давате ли си сметка, Жан-Луи, за неговото значение?
Окото на Жан-Луи се раздвижи.
„То е равносилно на откриването на огъня, на ядрената енергия — може да топли, но може и да изгаря. Зависи как се употребява.“
58.
Люкрес Немрод се е уморила да удря по стените на шумоизолирания си затвор. Напада стъклото, до което се е добрала пипнешком. Опитва се да го откърти с нокти. Неуспешно.
Добре. Нищо няма да постигна. Солидна работа.
Да чакам.
Да поспя.
Но не може да заспи. Лежи в тъмното с широко отворени очи. Припомня си какво й е казал „Никой“: „Най-страшното, което може да се случи на мозъка, е да бъде лишен от храна.“
Трябва да мисли. Да настрои ума си така, че да работи, дори и навън да не се случва нищо. Да се съсредоточи върху разследването. Всичко опира до наглед простичкия въпрос: „Какво ни подтиква към действие?“ Простичък, но откриващ безброй перспективи…
Казва си, че списъкът от мотивации обяснява историята на човечеството отначало докрай.
Представя си първия пещерен човек. Бие се срещу някакво диво животно, нахапан е, ранен е, боли го, иска да се спаси и болката да спре, затова откъсва един клон, удря хищника — и открива оръдието.
По този начин, със задоволяването на първата потребност — спирането на болката, човекът е направил първата си крачка напред. По-късно той бяга през полето, защото се страхува да не бъде нападнат от други хищници. Задава се буря. Пада нощ и го обгръща мрак. Тогава се приютява в някоя пещера — и открива убежището. Задоволява и втората потребност — надвива страха.