И още: жаждата. Открива извори. Чувства глад. Тръгва да ловува и да бере плодове. Умората го надвива. Измисля постелята и огъня, за да държи хищниците на разстояние от пещерата, в която спи през нощта. Третата мотивация — задоволяването на елементарните потребности, свързани с оцеляването.
Тук именно нещата се преобръщат. От потребностите преминава към желанията. Воден от „желание“ за удобство, човекът излиза от пещерите, строи колиби, къщи, превръща се в архитект. От „желание“ за повече простор води войни и заграбва съседските територии. От „желание“ да не се уморява толкова, докато си търси храна, става земеделец. От „желание“ да си спести умората от разораването на полето, изобретява ралото, теглено от биволи. (В „Енциклопедия на относителното и абсолютното познание“ Люкрес е прочела, че буквата „а“, с която започва азбуката, изобразява в повечето древни езици обърната биволска глава. Биволът е първият енергоизточник, тоест той е родоначалникът на цивилизацията.) След биволите идват конете, по-късно — моторите. Значи четвъртата мотивация е задоволяването на вторичните нужди от удобство.
Какво следва по ред в списъка? Петата мотивация: дългът. Дълг към учителя — двайсетте години, прекарани в училищните стаи. Дълг към семейството — бракът. Дълг към отечеството — данъците. Дълг към началниците — предприятието. Дълг към правителството — гласуването.
А за да осигурим отдушник, в случай на пренапрежение — шестата мотивация: гневът. Гняв, породен от нуждата за справедливост. Постепенно благодарение на гнева се учредяват съдилища, появяват се съдии, полиция, които насочват този гняв, за да не се превърне в обществен разрушител. А когато не успяват, гневът предизвиква революциите.
Седма мотивация: сексът…
Замисля се. Казва си, че системата й за класифициране на мотивациите не е нито хронологично обоснована, нито се развива по възходяща линия. В наши дни подредбата на тези лостове зависи от свободната воля на индивида. В началото сексът е бил първична мотивация за възпроизвеждане на рода. Би трябвало да го сложим почти веднага след жаждата, глада и съня. Представлявал е потребност. Едва по-късно се превръща в желание. „Желание“ за увековечаване на собствения вид. „Желание“ да се остави следа от пребиваването на Земята. С времето тази основна енергия отново се превръща в нещо друго. Разраства се. Сексът става начин на съблазнявано, както и на разбиране на другия пол. „Желание“ за успокоение, „желание“ за докосване, за ласки, което вече надхвърля границите на „желанието“ за възпроизвеждане на рода. Просто нужда от общуване. Може би е съпоставим с древния рефлекс на големите маймуни, които се сдобряват, като се пощят взаимно.
Дали ласката може да се счита за пълноправна мотивация? Не. Просто удобство, предразполагащо към секс…
Докато размишлява, Люкрес разтрива пръстите на краката си, което й се отразява много добре.
Ласката.
Люкрес Немрод въздиша. Думата „ласка“ поражда у нея желание за докосване. Но наоколо има само тапицирани стени.
Съсредоточава се.
Сексът е силна мотивация. Той е в състояние да промени хода на историята. Заради една жена, Елена, гърци и троянци са се убивали години наред. За да съблазни Клеопатра, Цезар се е противопоставил на римския сенат. Колко произведения на изкуството са създадени с единствената цел да се впечатли някоя жена?
Либидото управлява света?
Осма мотивация: наркотиците и всички химически вещества, които ни карат да действаме пряко волята си. Изкуствено желание, което се превръща в нужда, властваща над всички останали. Отначало хората ги опитват от любопитство, от любезност, от подражателство. После изкуственият рай завладява ума без остатък, до степен да унищожи свободната му воля и да постави на заден план първичната потребност — оцеляването.
Девета мотивация: личната страст. Различна за всеки от нас. Неочаквано се съсредоточаваме върху някаква, по принцип най-обикновена дейност и тази дейност се превръща за нас в център на света. Някакво изкуство. Спортна дисциплина. Професия. Игра.
Спомня си с какво ожесточение момичетата от сиропиталището играеха нощем на покер на светлината на свещите, залагайки нищожните си джобни пари. Снегът се свеждаше до това, което носеха картите: чифт, флош, кента, фул. Като че ли животът им зависеше от изрисуваните картончета.