За биологичната история на човека това няма никакво значение. А се оказва толкова важно…
Дори колекцията й от кукли. Тя олицетворяваше семейството, което никога не бе имала. Една обсебваща страст. Невинаги красиви кукли от плат, от порцелан или от пластмаса, на които бе дала имена. Шиеше им дрехи с обич, по-голяма от обичта на истинска майка към децата й. Притежаваше точно сто и четирийсет кукли и не би заменила нито една. По-късно, след куклите, бе започнала да колекционира любовници. Логично продължение. Трябва да имаше стотина. Е, не, по-малко. Ако за куклите си спомняше точната цифра, за любовниците не бе така сигурна. Би желала да може да ги обменя, както правят марколюбителите. „Заменям един от близнаците срещу твоя културист албинос с червени очи.“
Именно поради лична страст провеждам настоящото разследване. След куклите и любовниците сега колекционирам разследвания — върху произхода на човека, върху функциите на мозъка. Тази колекция е в самото начало, но е новата ми лична страст.
Люкрес си гризе ноктите в тъмното.
Десетата мотивация…
Капитан Умберто бе споменал за „Върховната тайна“. Описваше я като мотивация, по-силна от дрогата, като най-мощната мотивация.
В такъв случай, Дийп Блу се е възползвал от компютърния суперинтелект, за да комбинира молекули и да изобрети някаква нова дрога. По-силна от традиционните наркотици. По този начин е смятал да държи в подчинение болничния персонал, лекарите, сестрите, пациентите.
Върховната тайна…
Да не би Самюел Финшер да я е опитал?
Дали това е свързано със смъртта му?
Предположението за неоткриваемата супердрога й изглежда по-логично, отколкото това за електронната приставка, свързана с мрежата. Още повече, че обяснява защо Наташа не е забелязала нищо, макар че се е провъзгласила за виновна.
Но какво й помага сега фактът, че е разбулила загадката?
Затворена е в шумоизолираната стая, в тази — нека я наречем с истинското й име — лудница на остров насред морето.
Трябва на всяка цена да съхраня разума си, мисли тя. Най-лошото ще бъде да полудея. Ако проявя и най-малкия симптом на лудост, никой повече няма да ми има доверие.
Люкрес Немрод изгризва нокътя си до кръв. Болката я държи будна.
Какво да направя, за да не полудея?
59.
Да изследва. Жан-Луи Мартен не престана нито за миг да се занимава с темата за Върховната тайна. Следата бе незначителна, но разбра все пак, че откривателят й не бе единственият, който пазеше скритото си съкровище. Всички онези, които бяха повече или по-малко наясно с изключителното значение на Върховната тайна, се бяха договорили да сложат край на изследванията в тази деликатна област.
Върховната тайна бе добре опазена.
Сдържаността, проявена по изключение от страна на науката, заслужава да бъде отбелязана.
Жан-Луи Мартен обаче успя да открие една пролука. Дисертацията, посветена на Върховната тайна, беше останала в „кошчето за боклук“ на един отдавна неизползван, но включен към мрежата компютър, при това с пълно кошче…
Един инцидент бе позволил да бъде открита Върховната тайна, една договореност бе забранила разпространението й, а едно случайно разследване му помогна да се запознае със същността й.
Въпреки това не знаеше всичко докрай.
За целта задейства по-конкретни програми-търсачки, които се разровиха из всички болници, лаборатории и университети по света. Всяка верига има слабо място, разсъждаваше той. Все трябва да има няколко десетки души в света, които са били близки с откривателя на Върховната тайна. От тях все ще се е намерил един, който да е нарушил договора. Може би асистент или секретарка. Или човек от обкръжението на откривателя. Приятел по чашка, на който е доверил тайната си в даден момент. Или любовница, пред която е искал да блесне.
Дори в научната сфера няма вечно табу.
По-решителен от всякога, Жан-Луи Мартен четеше всичко, гледаше всичко, проверяваше всичко. Атина от своя страна правеше същото, но стократно по-бързо.
Всеки документ, всичко, което преминаваше пред екрана на камерите от мрежата или на камерите за наблюдение и което би могло да има и най-бегла връзка с Върховната тайна, бе прочетено и складирано.