Ще открия слабото звено, казваше си той.
60.
Люкрес крещи.
Как да не полудее в мрака? През ума й преминават всички моменти, в които се е страхувала от тъмнината. В подземието на сиропиталището, когато джобното й фенерче угасна. Как се развика само! Когато играеше на „сляпа баба“ с вързани очи. Очите са източник на толкова много информация! Самата светлина представлява наркотик. Тя е първото усещане след излизането от корема на майката. Чак след това идва ред на въздуха. А след като сме опитали и двете, повече не можем да спрем. Раждането й не бе преминало леко. Главичката й се бе заклещила. Хипнозата й позволи да си го припомни… Мозъкът има огромни възможности. Той единствен съдържа всички обяснения. Всички илюзии. Всички пълномощия.
Човешкият мозък е най-сложното творение във вселената.
В „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ е прочела едно изречение, върху което не е престанала да мисли: „Реалността е това, което продължава да съществува, дори след като сме престанали да вярваме в нея.“ Следователно нищо не пречи да се създаде една временна реалност.
Спомня си и един текст на руския дисидент Владимир Буковски, който разказва, че за да издържи на мъченията, си представял мислено как строи „виртуалната“ си къща. Когато болката ставала непоносима, той се оттеглял в нея и никой не можел да го засегне.
Силата на мисълта. След като е помагала на затворниците в Гулаг, значи ще помогне и на мен.
Люкрес Немрод затваря очи.
Забравя какво й се е случило.
Забравя къде се намира.
Заема се да строи в ума си своята идеална къща. Нещо повече — строи замък. След като въображението не познава граници, най-добре да се възползва от това. Като начало мислено проектира двореца си, след което изкопава основите. Сетне иззидва стените с дялани камъни. После идва ред на вратите, на прозорците, на покрива. Прави външни и вътрешни цветни градини. В средата на големия двор изкопава малък басейн.
А сега — обзавеждането. Зимни градини с изглед към двора, за да има много светлина за растенията, а отвън да не се вижда нищо.
Много декоративни растения. Японски мебели от ценно дърво, предварително лакирани с меден восък, боядисан в черно.
След това нарежда паркета, разстила ориенталските килими в стаите, предназначени за приятели, избира тапетите от плат.
Мозъкът й най-сетне работи на пълни обороти.
61.
Компютърът му беше непрекъснато включен.
Обзет от нетърпението на откривателя, Жан-Луи Мартен сам си създаде търсачки, способни да измъкнат и най-малката информация от мрежата.
Атина, неодушевена доброжелателка и всемогъща помощница, бдеше над него.
Започна да копира малки програми, които пригаждаше за своите цели. В памет на Одисей кръсти компютърните си агенти „моряци“. Всички тези „моряци“ се впуснаха да търсят не Итака, а Върховната тайна.
Програмите, задействащи „моряците“, бяха от последното поколение изкуствен интелект, тоест бяха способни да се възпроизвеждат и да се усъвършенстват, за да достигнат набелязаната цел. Първото поколение „моряци“ се разпръсна произволно по мрежата, на лов за данни. После без никаква човешка намеса стотината „моряци“ обобщиха постигнатото и излъчиха петимата, добрали се до най-добри резултати. Другите изчезнаха, а на победителите бе разрешено да се възпроизведат. Ето как се появиха стотици подобни, по-високоспециализирани програми в областите, в които се бяха отличили.
За създаването на „моряците“ Жан-Луи Мартен бе взел пример от дарвинизма — селекция на най-добрите, насърчаване на най-силните, помощ на най-даровитите и освобождаване от всички некомпетентни.
Очевидно механизмът не отговаря на изискванията на морала, но компютърните програми все още са лишени от политическо съзнание, заключи той.
Второто поколение „моряци“ направи подбор сред своите редици, за да излъчи петимата най-способни, които на свой ред изработиха още по-високоспециализирани програми, всеки в своята област. Така моряците от трето поколение се възползваха от натрупаните знания и от опита на своите предшественици.
Нужни бяха петнайсет поколения моряци, за да се събере екип от свръхнадарени, които успяха да достигнат целта.