Люкрес си отдъхва успокоена.
Номерът мина. Благодаря ти, Изидор. Сега рибата трябва да клъвне. Никакво бързане, но да си запазим територията, преди да е дала материала на Готие.
— Доктор Самюел Финшер и Наташа Андерсен живееха на Ривиерата, в Кан. Може би ще е най-добре да отида да разследвам там, на място — предлага младата жена.
Тенардие я поглежда леко подозрително.
— Знаете много добре, че заради бюджетните ограничения се стараем да правим всичките си репортажи тук, в Париж.
Шефката се взира неприязнено в младата журналистка от отдел „Наука“.
— Но, хайде… Вижте, ако материалът стане като за първа страница… можем да направим изключение. Да сме наясно: никакво прекаляване с разходите. Не забравяйте да включвате ДДС-то на всяка фактура, разбрахме ли се?
Двете жени се измерват с поглед. Люкрес е доста посърнала.
Тенардие уважава тези, които й се противопоставят. И презира онези, които се прекланят пред нея.
— Мога ли да използвам помощта на нещатен колега? — се осведомява Люкрес Немрод.
— За кого става дума?
— Каценберг — отвръща тя и вдига глава.
— Още ли е жив този тип? — учудва се шефката и бавно загасва пурата си. — Не го харесвам. Не играе по правилата. Истински единак. Много претенциозен. Точното определение е „арогантен“. Дразни ме с високомерието си на „господин всезнайко“. Знаете ли, че аз го изхвърлих от този отдел?
Люкрес знае наизуст историята с Изидор Каценберг. Бивш полицай, експерт по криминология, доказан виртуоз в анализирането на улики. Беше се опитал да даде превес на науката при полицейските разследвания, но началниците го бяха преценили като прекалено независим и постепенно бяха престанали да му поверяват задачи. Изидор Каценберг се бе преквалифицирал, отдавайки се на научната журналистика, и бе поставил полицейските си умения в услуга на журналистическите разследвания. Читателите на „Съвременен часовой“ много го ценяха и прякорът „Научният Шерлок Холмс“, даден му от читател, бе възприет от колегите му. Едно терористично нападение обаче го бе изненадало в парижкото метро и той едва се бе измъкнал изпод разпокъсаните тела. От този ден Изидор Каценберг поведе кръстоносен поход срещу насилието и не желаеше да пише на никоя друга тема.
Затвори се в леговището си и се отдаде на едно странно занимание — залови се да обмисля бъдещето на човечеството. На лист хартия с размерите на цяла стена нарисува разклонено дърво — хипотетично изображение на всички възможни видове бъдеще. На всеки клон изписа по едно „ако“. „Ако“ предпочетем едно общество на забавленията, „ако“ великите сили започнат война, „ако“ дадем превес на либерализма, на социализма, на роботиката, на завладяването на извънземното пространство, на религията и т.н. Корените, стволът и клоните изобразяваха съответно миналото, настоящето и бъдещето на човешкия род. Изидор търсеше в това дърво на възможностите Пътя на Минималното Насилие (ПМН), анализирайки за себеподобните си всяко предполагаемо бъдеще.
Люкрес не се предава.
— Според мен читателите много харесват Изидор Каценберг и свързват името му със задълбочените разследвания на нашия вестник.
— Не, читателите ни са го забравили. Журналист, който не е публикувал нито ред повече от година, престава да съществува. Изкуството ни е мимолетно, скъпа. А и вашият Изидор бе поразтърсен от преживяния атентат в метрото. Мисля, че не е съвсем наред с главата.
Тенардие се страхува от него.
— Държа на него — произнася Люкрес.
Повдигнатите вежди изразяват учудване.
— Аз пък ви казвам, че не го искам вашия Каценберг. Ако желаете да сте двама при разследването, вземете Готие, напълно логично е да бъде ваш партньор!
Готие клати глава.
— В такъв случай предпочитам да напусна — заявява Люкрес.
Изненада сред присъстващите. Тенардие повдига вежди.
— За каква се смятате, госпожице Немрод? Вашият статут не ви дава право дори на оставка. Заплаща ви се на страница. Тоест вие сте едно нищо.
Погледът на Люкрес става стъклен. Мястото на извадения мъдрец започва силно да я боли. Тя се старае да потисне болката със силата на волята си.
Сега не е моментът, зъбчо, не е моментът.