Тя е успокоена, но оня прави странна гримаса.
— Обичате ли да ви гъделичкат, госпожице? Моята страст е гъделичкането.
Доближава перото до ходилата на Люкрес.
Лекичко докосва с върха му тази деликатна част от тялото й. Нежната кожа на ходилото на младата жена е покрита с две хиляди точки, чувствителни на топлина, с пет хиляди сензорни точки и трийсет нервни нишки, чувствителни на болка. При натискане и при продължителен допир се задействат телцата на Пачини, разположени в подкожните тъкани. Дразнението се придвижва нагоре по крака, ускорява се от правата на бедрения нерв, стига до гръбначния стълб, прониква в гръбначния мозък и оттам — в рептилоидния мозък, който управлява усещанията. Тук свръхвъзбудените неврони започват да отделят ендорфини.
Люкрес усеща как я напушва неудържим смях. В някои зони в мозъка й сякаш става късо съединение. Неспособна да се сдържа повече, тя избухва в смях и едва успява да изрече:
— Не, не това! Нямате право.
Но Люсиен се старае да доведе гъделичкането до съвършенство. Тя не е в състояние да предвиди всеки негов следващ жест. По нежните й стъпала пърхат странни усещания. И тя се смее ли, смее.
Нивото на ендорфини в кръвта й е високо, но след като спада, се получава обратният ефект.
След удоволствието идва болката. Ендорфините се заменят от субстанция Р и от брадикинин — хормон, преносител на усещането за болка. Същевременно, за да задържи ефекта на този хормон, мозъкът й произвежда невротензин.
Тя не подозира за действието на тази вътрешна алхимия, но неконтролируемите й движения стават все по-резки, устата й се мъчи да улови повече въздух и между две кискания избухва в сълзи, с лице, изкривено от болезнена гримаса.
Непоносимо е. Пожелава си да изпита истинска ясна и силна болка вместо тази неописуема смесица от усещания.
Ами ако Финшер е умрял по този начин? От гъдел? Каква ужасна смърт!
Опитва се да се изтръгне от силната хватка на лудите, които стискат още по-немилостиво.
Стига вече, не издържам!
Болните наоколо се смеят, но по доста странен начин. Да гледат тялото на тази сладка млада жена в плен на най-перверзния от тях им дава усещането за реванш над света на „нормалните“, който ги е отритнал.
— Ще я побъркаме — провиква се един дребосък с лукав поглед.
Робер изглежда най-спокоен. Тя долавя това с кортекса си, но сега пък рептилоидният й мозък е вече напълно изваден от строя и е прехвърлил пожара, подпален от невромедиаторите, на лимбичната система.
Гърлото й гори, от очите й текат водопади от сълзи.
Трябва да овладея мозъка си. Няма да се проваля заради някакъв гъдел!
Но и мисълта й е затруднена. Някаква част от кортекса й е готова да се подчини на нуждата от безкраен смях.
В края на краищата, да умреш от смях е хубава смърт.
Люкрес се опитва да се отскубне и бясно се мята в ръцете на лудите.
Друга част от кортекса решава, че е необходимо спешно да намери място за отстъпление на мисълта й. Място, което да не е в плен на гъдела.
Да намеря начин да се измъкна оттук, светва надпис с едри букви на таблото на тази Главна квартира.
Да се сетя за нещо тъжно.
Кристиан Тенардие.
В тилното зрително поле изниква високомерната и самодоволна физиономия.
Най-сетне престава да се кикоти.
Притеснен от това, че е изгубил властта си над нея, Люсиен хваща другия й крак.
Люкрес не помръдва.
Болните се отдръпват, учудени да видят как някой подчинява разума си. Да запазиш разсъдъка си в такъв момент е нещо, което дълбоко ги впечатлява. Люкрес използва момента, за да се откопчи, разблъсквайки изненаданите и колебаещите се.
Но ето че Робер натиска звънеца на алармата.
85.
Фройд успя да прогони всички мъжки екземпляри. Мотивиран от лоста, той нарани сериозно немалко свои събратя, а жестокостта му впечатли другите достатъчно, за да се държат на разстояние. Без да бърза, Фройд хвана новия вид ключалка и освободи резето. Затвори след себе си, за да не го безпокоят конкурентите, незапознати с възможностите на лоста.
ЛОСТЪТ…
Фройд стигна до едно място, където се наложи да се „сплеска“, за да продължи напред.
Финшер се удивляваше на находчивостта на опитното животинче.