— Превръща се в гений — отбеляза той.
„Мотивиран е — добави Мартен. — Изпитанията го принуждават да проявява нови способности.“
— Прав си. За да се придвижи колкото се може по-бързо, той внимава повече, съобразява по-бързо. Дендритите са възбудени и мрежата от неврони става още по-сложна, за да откликне на мозъчната свръхактивност.
„Върховната тайна те прави по-умен.“
86.
Люкрес бяга. Стига до спално помещение, което се оказва без изход.
Край.
Но две ръце я повдигат и я придърпват към някакъв отвор, прикрит в една фреска, рисувана по картина на Ван Гог. Отворът бързо се затваря. Озовала се е на един таван.
Насреща й стои стройно тъмнокосо момиче с големи черни блестящи очи. Няма избор, налага се да й се довери. Преследвачите й се намират отдолу.
— Казвам се Ариан. Искате да избягате, нали?
Тя дочува стъпки. Преследвачите се отдалечават.
— Може и така да се каже.
— Аз се колебая.
— Ами, докато решите какво искате да правите… — отвръща журналистката, насочвайки се към отвора.
Но онази я задържа за ръката. Натиска един ключ и таванът се облива в светлина.
— Вярвам в знаците. След като сте се оказали на пътя ми, тогава трябва да тръгна.
Ариан се доближава със заговорнически вид.
— Не съм луда вече. Оздравях, но те не са забелязали.
Тръгва пред Люкрес по пътя към свободата, но таванът става все по-нисък и скоро са принудени да се придвижват на четири крака.
87.
Фройд се изкатери през поредния отвор и се озова в коридор от изкуствена материя.
88.
Двете млади жени се промушват през едно прозорче, което излиза на покрива. Оттам се спускат по улука.
— Извън укреплението ли отиваме?
— Финшер разшири болницата, тъй като бе станала прекалено тясна. Болните спят в помещенията, които видяхте, но работят в новите пристройки, разположени извън форта.
Двете тичат между дърветата, като се оглеждат, за да са сигурни, че никой не ги следи. Евкалиптовата алея, Фазановата пътека и ето че се озовават пред голяма модерна сграда, скрита от дърветата. Вратата е блиндирана, над входа са монтирани две видеокамери.
— Къде се намираме?
— Пред ателието на параноиците.
Ариан поздравява с превземки камерата вляво от нея и след няколко прещраквания на металните ключалки вратата се отваря.
Вътре Люкрес открива стотици плотове, на които болните работят на компютри и на разни сложни машини.
— Параноиците толкова се страхуват да не ги нападнат, че постоянно изобретяват суперусъвършенствани охранителни механизми. Това бе великата идея на Финшер — да оползотвори психологическите странности на болните.
Силно впечатлена, Люкрес оглежда хората наоколо, страстно заети с чертежите на сложни машини, и разбира, че движени от натрапчивите си мисли, те са много по-полезни и мотивирани от всеки друг „нормален“ трудещ се.
— Те не работят заради парите. Не работят за пенсия. Не работят за слава. Работят, защото това им доставя най-голямо удоволствие.
Люкрес открива и нещо, което й изглежда направо неуместно — всички се трудят с усмивка на уста. Някои си подсвиркват или си тананикат весело.
Почти „неприлично“.
— Финшер казваше: „Лудостта е разбеснял се дракон, пораснал в главите ни. Ние страдаме, защото се мъчим да убием натрапника. А вместо да го убиваме, ще бъде по-умно да го използваме, като го яхнем. Така ще ни отведе много по-далеч, отколкото можем да си представим.“
Ариан повежда Люкрес между редиците. Пациенти с най-разнообразни изражения са се навели над чертежи с различни размери, изпъстрени със сложни формули.
— Тези пък са аутисти. Малцина знаят, че някои от тях са изключителни в изчисленията. Докато ние пресмятаме, използвайки предимно краткосрочната си памет, те си служат и с постоянната памет. Те определят и изчисляват габаритите на машините.
Аутистите ги поздравяват мимоходом и веднага потъват в научните си пресмятания.
После двете отиват на едно място, където хора в снежнобели престилки и лампи на челата като на зъболекари работят над малки модели на машини.
— Маниаците сглобяват машините, проектирани от параноиците и изчислени от аутистите. Те наистина са изключително старателни. И съвършено точни.