— Върни се, Ариан! Ако не се върнеш веднага, никога няма да узнаеш Върховната тайна!
Младата жена се стряска.
— Каква е тази Върховна тайна? — пита Люкрес.
— Абсолютната награда — й отговаря другата с тревога в гласа.
— Върни се, Ариан, и върни „гостенката“.
Ариан изглежда объркана.
— Абсолютната награда… Не може ли да ми обясниш по-подробно?
— Има нещо, което се нарича Върховната тайна и което, казват, било най-прекрасното нещо на света. Най-силното. По-силно от всякакви мотивации, амбиции, по-силно от всякакви наркотици. То е нирваната. То е трансценденталният опит.
Ариан говори, като че ли е извън себе си. В ума й всичко става все по-объркано. Тя започва да се отнася другояче към спътницата си.
Към тях прииждат болни с явното намерение да ги хванат. Начело са параноиците, предвождани от Пиеро.
Той най-много се сърди, защото е разбрал, че журналистката го е измамила.
— Дръж я, Ариан! Ако искаш да се добереш до Върховната тайна, не я изпускай! — крещи той в мегафона.
Устата на Ариан се изкривява в гримаса.
Люкрес прави опит да се хвърли в морето, но Ариан я хваща за китката.
Журналистката се дърпа, но циклотимичката има яка хватка.
— Пусни ме, Ариан!
Тя й отговаря със странен глас:
— Днес четох хороскопа си във вестника. В него пишеше: „Не изоставяйте приятелите си.“
Лудите и санитарите са все по-близо.
Люкрес няма друг изход. Тя здраво захапва Ариан по ръката, принуждавайки я да я пусне.
Най-сетне свободна, младата жена се оставя на действието на закона за земното привличане, което шеметно я дърпа надолу. Затваря очи и чува как въздухът свири покрай ушите й.
91.
Фройд се хлъзна и падна във водата.
92.
Ариан се навежда, за да види какво става долу. Прехапва долната си устна.
— Може би не трябваше да я пускам да падне, не, не трябваше… — въздиша тя.
— Не се тревожи, ще изплува.
Болните и санитарите стоят в очакване, но Люкрес така и не се показва на повърхността.
— От такава височина сигурно се е надянала на някоя остра подводна скала, затова не се показва на повърхността — заключава един от санитарите.
Лицето на Ариан е изкривено в гримаса.
— Не трябваше, не трябваше…
Сега всички са се навели и следят повърхността на водата, но вълните са много високи, за да успеят да различат забито в скалите тяло. Пиеро не проявява никакви признаци на съжаление.
— Пада й се — тръсва той. — Тя се готвеше да разкрие всичко в печата.
Ариан все още вярва, че другарката й се е измъкнала жива и здрава. Продължава да се взира в морската повърхност, докато останалите болни се изнизват един след друг, за да се върнат към заниманията си.
— Хайде, тръгвай — подканва я Пиеро.
Ариан се колебае, накрая склонява да го последва.
93.
„Мишките знаят ли да плуват?“
Мишката се задави, замята се. Правеше прекалено безредни движения, за да се задържи над водата.
Самюел Финшер и Жан-Луи Мартен не смееха да се намесят — експериментът нямаше да е чист.
94.
Морската повърхност е пуста. Вълните продължават да се блъскат в издадените над водата скали. На пясъка остава парче пурпурен плат, обагрено в кръв.
95.
Накрая Фройд успя да изплува. Забеляза в далечината лоста, успокои се и заплува в свой собствен новоизобретен стил. Стигна до място, където трябваше да премине през подводен тунел, за да продължи пътя си. Фройд, който допреди няколко минути не бе виждал вода и дори не подозираше, че може да плува, си пое въздух, затвори муцуната си и проникна в тунела.
96.
За да се убеди напълно, Ариан се връща на скалата, от която е паднала журналистката. Забелязва окървавеното парче плат.
Стои неподвижно и продължава да се взира във водата. Вижда забързани раци, устремени към някаква гощавка.
Никога не ми е вървяло. Каквото и да направя, греша. Само във филмите хората отново изплуват от дълбокото.