Той оставя намека без отговор.
Тя изгълтва млякото и овесените ядки с отвращение, но е толкова гладна след мъчителното плуване до острова, че не смята да придиря.
— Какво крояхте в болницата? — пита Гняв Господен.
— Направили са изключително откритие, може би нов вид наркотик, който им позволява да манипулират човешкия мозък.
Но Гняв Господен като че ли е изгубил интерес към обясненията й и се впуска в дълга тирада.
— Това е проблем на съвременността — след като хората вече нямат изповедници, психотерапевтите са се нагърбили с успокоението на душите им. Но какво могат те? Само да изчистят чувството им за вина. И съвсем случайно клиентите винаги имат право. Според тях виновни са неизменно другите — обществото, роднините, приятелите. Вършат това, което им доставя моментно удоволствие, без да се замислят за злото, което причиняват. Сетне търчат при психотерапевта, за да получат потвърждение за правотата си.
Предводителят на Пазителите на добродетелта свива юмруци.
— Затова ли нападнахте МАЕС?
— Не, онези са нещо друго. Те са покварени — отвръща той. — Ако движението им се разрасне, ще се превърнем в упадъчно общество, каквото видях в Патая, на остров Тайланд. Чували ли сте за Патая? Курортен град на южния бряг на острова. На младини бях там на туристическо пътуване и изживях страхотен шок. Представете си град, голям колкото Кан, изцяло посветен на удоволствията. Навсякъде проститутки, хазарт, боксови мачове без правила, алкохол, дрога. Четиринайсетгодишни момичета, които продават телата си не за час или за нощ, а за година, та дори и за десет, на мерзки перверзни типове. С очите си видях директни чартърни полети на самолети, наети от висши чиновници. Видях тринайсетгодишни момчета да практикуват тайландски бокс, намазали телата си с обезболяващи помади, за да не чувстват толкова силно ударите. Те умират едва петнайсетгодишни вследствие на вътрешни кръвоизливи, причинени от жестоките удари. Видях стриптийзьорки да отпушват бутилки кока-кола с интимните си части. Други вкарват жива змия в тялото си. (Люкрес изтръпва от погнуса при тази мисъл.) Това ли е бъдещето, което желаем за човечеството?
Гняв Господен й досипва овесени ядки, които тя изгълтва несъзнателно.
— Не всички хора са такива. Възпитавали са ни да не се поддаваме на първосигналните си импулси. Защото в противен случай целият свят ще стане като вашата Патая — заявява Люкрес.
— Клубът на епикурейците привлича все повече последователи. Което е още по-печално, тъкмо защото истинският Епикур е защитавал простите удоволствия и е издигал в култ духовния начин на живот.
— Известно ми е — Декарт не е картезианец. Епикур не е бил епикуреец — отвръща тя с уста, пълна с овесена каша с мед.
— Лукреций, вашият съименник и ученик на Епикур, който съчинил биографията на учителя си, му приписал максимата „Опитай всичко“. Защото самият Лукреций се е стремял единствено към житейските наслади.
— А вие сте последовател на Ориген, така ли беше?
— Ориген е бил прочут тълкувател на Библията и на Евангелието, един смел мъж, който държал на убежденията си.
— Нали той е измислил седемте смъртни гряха и се е кастрирал?
Тя потреперва, като че ли й става студено. Той налива в чашата й бистра вода.
— Кастрирал ли? Недоказано до ден-днешен. Също както не е доказано, че е формулирал седемте смъртни гряха. За историята знаем само това, което ни разказват историците.
— Ще ми припомните ли кои са седемте смъртни гряха?
— Похот, лакомия… хм… виж ти, и аз съм ги позабравил, но ще си ги спомня.
Подава й панерче с плодове.
— Не, благодаря. Искам едно кафе, силно по възможност.
Монасите им правят знаци да говорят по-тихо.
Гняв Господен шепне:
— Тук няма кафе. Успокойте се.
Тя се старае да си събере мислите. Затваря очи. Чувства мириса на стари камъни, който се слива с този на млечната каша с овесени ядки, а отвън се носи уханието на разцъфналите мимози.
— Защо трябва винаги да бързаме за някъде? Защо трябва да се бием? — проговаря той, хващайки я за ръката.
Тя се дръпва, сякаш е докоснала гореща плоча.
— Не знам — отвръща с раздразнение. — Защото светът е такъв и защото ние живеем в този свят.
— Една индийска поговорка гласи: „Няма ли желание, няма и страдание.“ Всъщност такъв е лайтмотивът на всички мистични доктрини. Поразсъждавайте върху това. Опитайте се ясно да формулирате желанията си и се откажете от тях. Ще видите какво облекчение ще почувствате.