102.
… и се хваща за една котва!
Какво прави тази котва в небето? Отгоре чува познат глас.
— Качвайте се бързо, Люкрес!
Изидор.
С най-голямата скорост, на която е способна, тя се набира по въжето, вързано за котвата. Вижда съдружника си в разследването и зад него един друг силует — Жером Бержерак. Притекли са й се на помощ с балона, украсен с портрета на Самюел Финшер. Милиардерът й целува ръка.
Тя се сгушва в дебелия си колега и потъва в прегръдките му.
— Изидор.
Люкрес.
— Толкова съм… (щастлива) доволна.
— Ами аз… толкова се притесних за вас.
Двамата се притискат един към друг.
Вероятно е кармично — когато съм с този мъж, се чувствам по-добре. Сигурно ми е бил баща, съпруг, брат или син в някой предишен живот.
Той я притиска силно до себе си.
Това момиче ще ми създава само неприятности.
103.
Мишката натисна силно лоста. Получи един, два, три, четири токови удара. Толкова беше хубаво! Не можеше да спре.
— Фройд напълно си ги заслужи — заяви Финшер.
„На прав път сме!“ — въодушеви се Жан-Луи Мартен.
Двамата наблюдаваха Фройд: единият — с човешки поглед, другият — с помощта на обектива на видеокамерата.
Мишката вдигаше и спускаше лоста, като че ли помпаше мускули с малък гладиатор, пригоден за ръста й. Впрочем бицепсите й започваха да се очертават, с такава стръв се отдаваше на упражнението.
„Но тя не спира!“
Червените очички на Фройд се бяха изцъклили от възбуда, в крайчеца на муцунката му се процеждаше слюнка и образуваше фини капчици по мустачките му. Той хриптеше от щастие, без да престава да натиска лоста, като че ли съжаляваше, че всеки път получава само един удар. Отначало лостът издаваше звук, напомнящ на свредел, а при сегашния бесен ритъм скърцаше като кречетало.
— Трябва да изключим тока.
Самюел Финшер натисна копчето.
Мишката спря поразена, като изпаднала в шок.
„Изглежда зашеметена.“
Ученият подаде на гризача парченце сирене.
Фройд стоеше неподвижно.
Притеснен, Самюел се наведе над него. В този миг мишката грабна лоста и продължи да натиска дръжката, като че искаше да покаже, че иска само това и нищо друго.
В знак на извинение, че няма да има повече, изследователят я погали.
— Хайде, Фройд, бъди разумен. Получи си дажбата удоволствие. Стига толкова за днес.
Измамена, мишката се надигна на двете си задни лапички и подскочи, забивайки острите си зъби в розовата плът до кокала.
— Ох, ухапа ме!
Фройд зае бойна поза, готов да се сражава за полагаемото му се. С настръхнала козина, с предизвикателно щръкнали уши. Червените му очи яростно се взираха в човека.
Самюел Финшер се принуди да потърси специални щипки, за да усмири Фройд, който драскаше въздуха от яд и надаваше страховити свиркания, оголил заплашително зъби.
104.
Жером Бержерак — в костюм от туид, обувки за голф, скъпи кожени ръкавици — регулира пламъците, излизащи от дюзите. Издигат се на височина, която видимо удовлетворява въздухоплавателя.
— Студено ми е — обявява Люкрес.
С видимо съжаление той й подава одеяло, за да се загърне.
Небето просветлява постепенно, разпръсвайки кълбата от мъгла. Двамата журналисти и милиардерът гледат отгоре двата Лерински острова — Света Маргарита и Свети Онора. Двете парчета земя напомнят на две издължени орехови черупки. А може би и на две мозъчни полукълба.
От едната страна — лудостта, от другата — религията. Две убежища зя объркани умове, разсъждава Люкрес Немрод.
Малки платноходки — бели триъгълници по синята морска шир, порят водите, а плажът се изпълва със светлорозови точки — телата на летовниците.
— Тук никой няма да ни досажда.
Бързо прибират котвата. Люкрес се завива в одеялото и се свива в единия ъгъл на ракитовата кошница на балона. Отбелязва един от недостатъците му: нагорещените дюзи топлят само темето, докато краката мръзнат — горе е студено. Разтрива пръстите на краката си. Жером Бержерак й подава дебели чорапи и ръкавици с един пръст.