Слага му белезниците, които носи в джоба си.
— Помощ! — извиква Жером Бержерак.
Младата журналистка се приближава.
— Готов бях да рискувам живота си за вас, Люкрес — въздиша той като в агония.
Люкрес оглежда раната му.
— Хм… Нищо работа. Малка драскотина. Ето ви носната ми кърпа, да не изцапате костюма си от Кензо.
После се обръща към Умберто и го хваща за яката.
— Е, каква е тази Върховна тайна?
Той мълчи, усмихвайки се снизходително.
Жером Бержерак го дърпа за яката.
Иска да му фрасне един юмрук, но Изидор го задържа.
— Без насилие.
— Зная си правата — заявява строго бившият неврохирург. — Нямате право да ми слагате белезници. Ще подам жалба.
— Наистина не сме от полицията, но смятам, че ще оценят помощта ни, когато им представим убиеца на доктор Джордано, моя похитител (защото и аз ще подам оплакване) и убиеца на Финшер.
При тези думи той реагира невъздържано. Крещи, сякаш го колят:
— Не съм убил Финшер!
— Трябва да го докажете — подчертава Жером Бержерак.
— Наташа обясни, че е била сама и…
— Да, но с Върховната тайна могат да се убиват хора от разстояние, така ми се струва… — вметва Люкрес.
Умберто повдига рамене.
— Вие не знаете какво представлява Върховната тайна.
— Тогава кажи ни, слушаме те — отвръща Люкрес.
Изидор се доближава.
— Мисля, че не сте разбрали едно нещо, Умберто. Ние сме заедно, един екип. Всички ние обичаме Самюел Финшер и харесваме онова, което е правил. Всички ние искаме да открием какво му се е случило.
— Нямам никаква причина да ви помагам — инати се оня, свеждайки поглед.
— Напротив — благодарността към човека, който ви е извадил от блатото.
Този довод изглежда попада в целта.
Жером Бержерак смята за уместно да добави:
— Хайде, Умберто, спукана ти е работата…
Изидор отстранява безцеремонно милиардера и се обръща към моряка:
— Какво са ти обещали там? Работа? Дрога? Да не би пък да се страхуваш от тях? Какво им дължиш?
Умберто си възвръща самоувереността.
— Те ме спасиха.
— Не те! Самюел Финшер те спаси! — крещи Изидор. — На него дължиш всичко. И сега искаш смъртта му да остане забулена в тайна. Каква неблагодарност!
Морякът обляга глава на окованите си в белезници ръце.
Неспособен да се сдържа повече, Жером Бержерак отново се намесва.
— Питай го какво би го посъветвал призракът на Самюел Финшер, ако беше тук — да пази мълчание ли?
На свой ред и Люкрес смята за нужно да се обади.
— Ти ми разказа за някакъв „Никой“, кой е той? Хайде, не го прави заради нас, направи го заради Финшер. Дължиш му го.
В мозъка на неврохирурга настава истински хаос. Чувството за вина, угризенията, неприязънта, страхът от затвора, желанието да бъде допуснат до Върховната тайна, признателността към болницата и особено към Финшер влизат в люта битка на арената на свободната му воля. Дилема. Лицето му се изкривява в грозна гримаса, сякаш казаното му причинява болка.
Изидор разбира, че ако искат да постигнат резултат, е време да сменят тактиката. След като са разрушили старите опорни точки, сега е моментът да покажат съчувствие, да му вдъхнат успокоение.
— Хайде ела, ще отидем да хапнем нещо и ще ни разкажеш всичко отначало.
Милиардерът добавя:
— Приятели, каня всички ви в ресторанта на МАЕС. Щом ще присъстваме на изповед, нека да се настаним удобно в комфортна обстановка, не съм ли прав?
107.
Санкт Петербург, осем часът сутринта. Във въздуха на летището, където се приземи Аерофлотският ИЛ, се рееха дребни снежинки.
В салона един плакат, написан на английски, приканваше пътниците да подкрепят компанията — горда, че е последната, която позволява тютюнопушенето на борда на самолетите си напук на препоръките на властите по света.
От доста време насам доктор Финшер бе спрял цигарите и тази либералност никак не му се нравеше. Всичко наоколо бе обвито в задушлив облак.
Защо трябва щастието на едни задължително да преминава през нещастието на други…
Самолетът бавно се плъзна по пистата, за да стигне до терминала.
На летището не го посрещна никой. Самюел взе такси — една голяма зелена „Лада“, чийто шофьор носеше плетен вълнен пуловер на цветя. Мъжът на всяка цена държеше да му продаде най-различни неща от богатия си асортимент — от кутии хайвер през стекове американски цигари до цели пачки рубли, които обменяше много изгодно.