Жал зачака.
Почака достатъчно дълго, колкото бе нужно, вперил мрачен, нетърпелив поглед, без да каже и дума, в капитана на Лазурната гвардия.
Тишината стана напрегната.
Разбирайки, че принцът-кардинал иска той да напусне, Стуриш се поколеба. Чувстваше се неловко и потърси подкрепа — или поне някакъв знак — от кралицата. Но тя продължаваше да стои с гръб към двамата мъже и седнала пред изящна тоалетка, чието овално огледало се осветяваше от няколко свещи, си даваше вид, че нищо не забелязва.
Стуриш се прокашля.
Напразно — кралицата упорито се интересуваше само от бижутата си.
Оскърблението, на което Жал подлагаше капитана на Дворцовата гвардия, стигна дотам, че той му посочи вратата с очи, при което Стуриш пребледня. Не можеше да търпи повече и тъй като не можеше да отвърне на един потомствен принц, му оставаше само едно: да излезе. И така, той сковано поздрави кралицата и принца-кардинал, преди да се оттегли.
Веднага щом вратата се затвори зад Стуриш, кралицата се извърна леко към Жал и му каза:
— Би трябвало да щадите повече Стуриш. Той е суетен тъпак, но е полезен. Всъщност именно защото е суетен тъпак, е полезен. Смятате ли, че случайно го сложих начело на Лазурната гвардия?
— Мразя лицемерните благочестивци.
— Повечето благочестивци са лицемерни.
— Този е по-лицемерен от другите. Не мога повече да търпя да го гледам как се перчи с драцитената руна на Добродетелните на гърдите си.
— Но ще ми направите удоволствие да се отнасяте по-снизходително към него за в бъдеще. Повтарям ви: той е полезен.
Принцът-кардинал понечи да каже нещо в яда си, но се сдържа и замълча. Вярата му в Дракона-крал беше истинска, пламенна. И когато вземеше властта, щеше да преследва и гони нечистите и лицемерните със същата убеденост.
— Нещо ново за Алан? — попита той.
— Не — колието, което кралицата държеше, се скъса и освободените черни перли се изтърколиха на паркета и се пръснаха в сумрака на стаята. — Чакам Естеверис да дойде всеки момент.
На вратата се почука.
— Да? — каза Селиан силно.
Министър Естеверис влезе през една врата, която един слуга отвори и затвори. Все така седнала пред огледалото, кралица Селиан подаде, без да поглежда, едно изумрудено колие на Жал.
— Ние ви слушаме, господин министре — каза принцът-кардинал, докато слагаше колието на шията на майка си.
Това „ние“ никак не се хареса на Естеверис, който смяташе, че единственият човек, който може да му държи сметка, е кралицата. Направи се, че не забелязва и каза:
— Далк проследи следите на принца до Калрис…
— Калрис? — не разбра Жал.
Кралицата, която отлично знаеше кой е Вал Калрис, отхвърли въпроса с махане на ръка — същото, с каквото би прогонила досадно насекомо.
— Точно Калрис е помогнал на принца да напусне Двореца инкогнито — продължи Естеверис, който бе подчертано доволен, че Жал е извън играта. — Но той му се е подчинил, без да задава въпроси и не знае какво е възнамерявал да прави принцът. Споменал е „Жълтите пушеци“, но нищо повече.
Кралицата въздъхна.
„Жълтите пушеци“ беше малък квартал в Ориал, където бяха повечето пушални на кеш. Ако Алан беше отишъл там, за да се отдаде на порока си, шансовете да го открият бързо бяха нищожни.
— Далк и хората му започнаха да претърсват „Жълтите пушеци“. Но освен ако не стане някое чудо…
— Алан няма да присъства на Почестите — довърши Жал.
Естеверис се съгласи.
— Камбаната току-що отмери девет часа — каза той. — Съмнявам се, че принцът ще може да бъде намерен за по-малко от три часа.
Кралицата рязко се изправи, като преобърна стола си.
— Това е невъзможно и Алан отлично го знае. Не е случайно, че е избрал да изчезне точно днес. Знае, че е твърде късно Почестите да бъдат отменени. Целият Двор вече се приготвя за тях, както и чуждите делегации. Длъжни сме да бъдем там и никой няма да пропусне да забележи неговото отсъствие.
— Да обявим официално, че Алан е тежко болен — предложи Жал.
— Това ще е по-малкото зло — каза Естеверис. — Ще запазим приличието, но нищо повече. Не можем да попречим на никого да си въобразява каквото си иска.
— И да говорят. Да злословят.
— И когато принцът се възкачи на трона си, мнозина няма да пропуснат да припомнят, е не е бил на литургията на Почестите на баща си…
— Тъпак — процеди кралицата през зъби. — Малък неблагодарник.
— Не за пръв път принцът изчезва, за да се отдаде на кеша — припомни Естеверис. — Но всеки път е бил намиран без шум и без скандали.
— От всички дни пожела да е точно този — продължи кралицата, която не ги слушаше, а мислеше на глас.
Естеверис и Жал млъкнаха и зачакаха кралицата да довърши мислите си.