— Какво прави целия ден? — попита Лорн. — Кри ли се?
Алан вдигна рамене неопределено.
— Не точно. Шлях се из улиците. Разхождах се из Ориал като обикновен гражданин. Казах си, че срещата инкогнито с моя народ не е лоша идея, тъй като утре ще бъда крал…
Принцът показваше безгрижие, което не успя да заблуди Лорн. Без да покаже нищо, Лорн разбра, че Алан лъже.
Алан се досети и се смути.
За да прикрие смущението си, той потри ръце с пресилен възторг и непринудено рече:
— Скоро ще стане време да тръгваме, нали?
Лорн си помисли, че от тримата синове на Върховния крал, единствен Ирдел все още го оплаква.
Тя гледаше градините на Кралския дворец, осветени от Голямата мъглявина, когато принц Жал дойде при нея. Щом го чу да влиза, тя се извърна от прозореца и смъкна на раменете си широката наметка, която до този момент скриваше лицето ѝ. Беше на четирийсет. Висока и слаба, с благородна осанка, тя се усмихваше и изглеждаше спокойна, противно на принца-кардинал, чийто недоверчив поглед непрекъснато шареше наоколо.
Госпожа Мерил направи почтителен реверанс.
— Добър вечер, ваше преосвещенство. Благодаря ви, че приехте да се срещнете с мен.
— Моля ви. Но мога да ви отделя само няколко минути, преди да отида на Почестите.
— Няколко минути — това е всичко, което искам. И не се страхувайте, ваше преосвещенство. Никой не знае за срещата ни тази вечер и никой няма да узнае.
Госпожа Мерил ръководеше Лилиите — орден от елитни куртизанки, чиито мисии с времето бяха станали твърде разнообразни. Красиви, интелигентни и образовани, те бяха известни не само с прелестите си и с таланта, с който ги използваха. Тъй като имаха достъп навсякъде, те биваха използвани и като вестителки, шпионки или посреднички при преговори от знатните лица във Върховното кралство или другаде. Знаеха много тайни. Дискретни и влиятелни, опасни, те никога не пропускаха да се погрижат за собствените си интереси.
— Но се налагаше да се срещнем — добави госпожа Мерил.
— По какъв повод?
— Вашето време е ценно. Така че ще говоря направо. Дойдох тук тази вечер, за да ви предложа услугите на Лилиите.
— Вашите услуги? Как така?
— Ще има война и тя ще раздели Върховното кралство. На нас са ни известни причините и знаем кои партии ще се изправят една против друга. Лилиите желаят да вземат вашата страна, която е също така и страната на кралицата… и на следващия Върховен крал.
Жал остана невъзмутим, но само той си знаеше какви усилия му струваше това. Възможно ли бе Лилиите да познават съдържанието на завещанието, което скоро щеше да лиши Ирдел от неговия трон в полза на Алан? Госпожа Мерил току-що бе дала ясно да се разбере. Но как беше възможно? И от какво трябваше да се страхуват? Принцът-кардинал реши, че е за предпочитане да извърти разговора, без нищо да отрича или потвърждава.
— Струва ми се, че в миналото Лилиите винаги са спазвали съвършен неутралитет.
— Така е. Или поне е това, което сме се старали да покажем и да ни повярват.
Жал се усмихна.
— Когато са успешно направени — каза той, — външните белези значат много повече от истините.
Принцът-кардинал замълча за миг, размишлявайки над това, което госпожа Мерил предлагаше. Не ставаше въпрос да ѝ отговори сега, нещо, на което тя със сигурност не се надяваше. Жал трябваше първо да претегли всички „за“ и „против“. Трябваше да реши дали да каже, или не на кралицата. После трябваше да обсъди нещата с нея и Естеверис. Предложението на Лилиите можеше да крие капан. И тъй като Лилиите знаеха, може би вече бяха предупредили принц Ирдел за онова, което го очакваше след Примирието на сълзите.
— Да предположим — каза Жал, — че не грешите. Да предположим, че по волята на Сивия дракон скоро династична разпра ще противопостави двама принцове на Върховното кралство. Да предположим също, че тази разпра ще доведе до война. И да предположим накрая, че Лилиите ще се включат в тази война с присъщите им оръжия…
— Добре. Да предположим всичко това.
— В такъв случай няма ли да е пусната в ход най-голяма предпазливост?
— Несъмнено. Но вие знаете, че няма по-голяма гаранция за верността от общите интереси. Ние залагаме на победата на този, когото крал Ерклант II е посочил за свой наследник. Което означава, че залагаме на вашата победа, ваше преосвещенство. И на победата на Църквата на пожертвания Дракон-крал.
— Това е мъдро — съгласи се принцът-кардинал.
— Мъдро и обмисляно дълго, не се съмнявайте. Помислете добре над нашето предложение, ваше преосвещенство. Само за това ви моля.