Следваха представителите на големите провинции на Върховното кралство: Аргор, Фелн, Лангър, Лориан и Орвал, и на неговите Свободни градове: Арканте, Самаранд, Исмалис. След тях вървяха представителите на кралствата и княжествата в Имелория: Вестфалд, Валмир, Алгера, Ломбрия, Иредия и други. Липсваха единствено враговете на Върховното кралство, повечето обединени зад Иргаард.
Дългият, бавен и величествен кортеж излезе от катедралата на Ориал под звъна на камбаните, които биеха с всичка сила под Голямата мъглявина, изпълнила ясното небе. Кортежът тържествено премина между огньовете, които горяха в празния притвор, тъй като Ониксовата гвардия — в пълно въоръжение и на коне — държеше тълпата настрани.
Няколко кървавочервени наметки паднаха на земята.
След тях други.
Всички те малко по малко заприличаха на килим от кадифе и коприна, преди да бъдат хвърлени в огъня. Онези, които ги бяха хвърлили, се отдалечаваха, свалили своя траур, а камбаните замлъкнаха и в нощта настъпи странна, трептяща тишина.
В каретата, която я връщаше в Двореца, кралица Селиан, седнала сама на най-хубавата седалка, дълго мълча. Принц Жал и Естеверис седяха насреща ѝ и мълчаха заедно с нея. Безучастна, неподвижна, тя мислеше, погледът ѝ гореше, а горната ѝ устна потреперваше. Каретата се носеше бавно, със спуснати завески, по тесните улици, изпълнени с тълпи, дошли до катедралата да се молят. Свещите, осветяващи кабината, хвърляха мрачни сенки, които правеха лицето на кралицата още по-тревожно.
— Подцених Ирдел — каза тя накрая. — Взех лоялността за покорство. Приех подчинението му за слабост. А мълчанието му за подчинение. И това в продължение на години — тя се вгледа първо в Жал, после в Естеверис, сякаш за да ги предизвика да я оборят. — А той само е чакал да настъпи неговият час. Чакал и приспивал недоверието ми. И сега, когато си мисли, че е на път да стане крал, най-сетне се показва в истинската си светлина…
Кралицата изобщо не се съмняваше, че Ирдел ще се бие за трона си. Очакваше той да оспори завещанието, да събере привържениците си и да вдигне войска, за да спечели. Това обаче не я тревожеше. Кралицата беше готова за война, ако тази война щеше да постави Алан на Трона от абанос и оникс: всичко, което можеше да позволи на сина ѝ да изпълни съдбата си, беше добро, а цената, която трябваше да се плати за това, щеше да е толкова по-ниска, колкото по-кратък бъдеше сблъсъкът за короната на Върховното кралство.
Всъщност допреди няколко дни кралицата мислеше, че принц Ирдел бързо ще се откаже и ако му бъде предложен почтен мир, ще свали оръжието след няколко битки, няколко обсади и — преди всичко — няколко поражения. Смяташе го за също толкова неспособен да царува, колкото неспособен беше да води война и да подчинява провинциите. Щеше да се огъне пред пролятата кръв, изгубените животи, сълзите на вдовиците и майките, опустошените селища и полята, осеяни с трупове, от които се процежда Тъмнината. Така че за него в крайна сметка несъмнено щеше да бъде облекчение да капитулира, а после да се откаже от трона. Неспособен да поеме кралските си отговорности, той щеше да приеме едно позлатено заточение и да изчезне в небитието на забравата.
Кралицата обаче беше сгрешила за Ирдел.
И го разбираше едва сега, въпреки неколкократните предупреждения на Естеверис. Тя просто не бе пожелала да чуе тези предупреждения. Вече нямаше за кога да съжалява, но сега я беше яд на самата нея. Освен това имаше чувството, че е била измамена, а това ѝ беше особено мъчително.
Измамена от Ирдел, разбира се.
Но най-вече от Леара — херцогинята на Галиор и Лорини.
— Ирдел няма да се откаже — кралицата продължи да мисли на глас. — И дори ако той е принуден да го направи, Леара никога няма да отстъпи. Не се е върнала от заточението заради едното удоволствие да се покаже под ръка с племенника си.
Враждата между кралицата и херцогинята беше стара, а и дълго време си бяха оспорвали влиянието, което искаха да упражняват над Върховното кралство. На кралицата ѝ бяха нужни много усилия и интриги, за да успее да компрометира и прогони херцогинята от Двора. Двете жени се ненавиждаха.
— Повярвайте ми, дъртата мръсница е абсолютно решена да си отмъсти за годините на заточение, които дължи именно на мен. Търпеливо е подготвяла завръщането си и няма да спре, докато не си върне положението в Двора — нещо, което може да стане само ако Ирдел седне на трона.