— Няма значение — каза кралицата раздразнено.
Тъй като слугините се колебаеха, Естеверис избра най-дебелото палто.
— Принцът-кардинал се върна в епископския дворец — каза министърът, когато двамата с кралицата отново останаха сами. — Ще прекара нощта там.
— И утре сутрин ще прецени дали ще спечели или загуби повече, ако се появи до Алан — продължи кралицата и вдигна яката на палтото си. — За най-голямо благо и най-голяма слава на Църквата на пожертвания Дракон-крал, естествено…
Естеверис се усмихна зад гърба на кралицата.
— Принцът-кардинал каза, че би желал да организира възможно най-добре отслужването и благослова на коронацията.
— Ще видим.
Министърът се сепна.
— Моля да ме извините?
— Ще видим — повтори кралицата. — Върховните крале винаги са били коронясвани от прелат на Ейрал. Без съмнение е желателно да продължим да поддържаме тази традиция, как мислите?
Естеверис се усмихна за втори път.
— Коронация пред Ейрал ще бъде много по-легитимна — каза той. — Народът е привързан към старите ценности. А духовенството на Ейрал ще съумее да покаже признателността си. Успехите на Църквата на пожертвания Дракон-крал са в негов ущърб.
— Алан ще реши.
— Ще избера Ейрал за моята коронация и ще избера моя брат за мой главен изповедник — каза Алан.
Кралицата и Естеверис се обърнаха едновременно към Алан, който излезе на балкона при тях, без да бъде съобщено за идването му.
— Ето кой трябва да утешава Добродетелните — каза кралицата усмихнато. — Умело.
Естеверис се поклони почтително пред своя крал.
— Сир.
— Добър вечер, Естеверис. Оставете ни. Но моля ви, не се отдалечавайте много.
Министърът се поклони още веднъж и се оттегли в покоите на кралицата да изчака.
— Реших да отсроча клетвите за вярност — обяви Алан. — Това няма да стане утре, а след три дни. Вече наредих да бъде съобщено — уточни той, за да прекъсне всякакви възражения. — Искам да дам на всички верноподаници на баща ми достатъчно време да изберат — по душа и съвест — между Ирдел и мен.
— Добре — отговори кралицата. — Но щях да съм много доволна, ако се беше допитал до мен, преди да вземеш това решение.
Алан се направи, че не е чул.
— Искам също така да гарантирам сигурността на всички, които ще поемат обратно към своите земи, независимо от това какво е решението им. Те дойдоха в Ориал, за да засвидетелстват последната си почит към моя баща. Няма да позволя верността им към него да бъде използвана против тях. Няма да имат повод да се страхуват от мен нито тук — в Кралския град, нито по обратния си път. Но след това трябва да очакват сблъсък с Върховното кралство.
Колкото по интуиция, толкова и от политическа практичност, кралицата възнамеряваше да се възползва от това, че някои от противниците ѝ зависеха от нея, за да предприеме мерки против тях. Обаче трябваше да признае, че решението на сина ѝ беше решение на крал, дори на велик крал. Никога не се бе съмнявала, но според нея сега Алан доказваше, че е монархът, от когото Върховното кралство скоро щеше да има нужда, и че всичко, което бе извършила, за да го постави на Трона от абанос и оникс, бе оправдано. Алан скоро щеше да се докаже и наложи. За миг очите на Селиан заблестяха от гордост.
— Някой знае ли къде е Ирдел? — попита Алан.
— Не. Сигурно е далеч. Вече трябва да е напуснал Лангър.
— Освен ако не се крие в Кралския град.
— Това ще е безразсъдно, но кой знае?
— На негово място щях да бързам да направя само едно: час по-скоро да отида в Орвал и да вдигна армия, да създам съюзи — каза Алан, като се опря на балюстрадата на балкона. Погледът му се изгуби някъде на югозапад, към херцогството Орвал, което не можеше да види, но вече усещаше далечното му, заплашително присъствие. — Зная, че сигурно сте си задали тоя въпрос, но не съм аз, майко. Не аз спасих Ирдел от капана, в който той трябваше да падне. Но трябва да ви призная, че съжалявам. Защото като виждам до каква степен се чувствам облекчен, като знам, че е жив, си представям колко виновен щях да се чувствам, ако беше убит — Алан се изправи и се обърна към кралицата. — Зная също, че може би един ден щях да ви простя, че сте организирали това убийство, но никога, че сте ме убедили да ви позволя да го направите. Никога, майко. Никога.
Кралицата устоя на погледа на сина си.
— Дори с цената на война? — попита тя.
Алан отново погледна към хоризонта.
— Може би мога да избегна тази война.
Кралицата замълча.
Тя знаеше, че сега вече нищо не можеше да попречи Върховното кралство да пламне във война. Покривайки Ориал с червена пепел, Червеният дракон бе оповестил тази война и никой не беше в състояние да избегне пророчеството му.