Лорн отиде при мъжете до преобърнатата карета и видя Йерас, който беше разбил сандъка, открит в колата, и разглеждаше, клекнал, съдържанието му на светлината на един фенер.
— Е? — попита Лорн.
— Документи — отвърна бившият наемник, като продължи да прелиства една дебела купчина. — Писма. Доклади. Малко злато. И това.
Той протегна кожен плик, украсен с герба на Орвал. Лорн го отвори и вътре намери шифровани документи.
— Това ли търсехме? — попита Нае.
Беше се приближила до тримата мъже и гледаше през рамото на Лорн.
— Така мисля — рече Лорн, затвори плика, пъхна го под ризницата си и добави. — Ще разберем, когато документите бъдат разшифровани.
Дойде Логан и каза:
— Трябва да тръгваме. Струва ми се, че нещо много мърда в тая гора. А и мъглата започва да излиза навън.
Лорн се съгласи.
— Прав си. Ранени в отряда?
— Леко. Всички могат да яздят.
— Заловени?
— Трима.
— Освободете ги и им върнете оръжията. Дайте им и храна.
— Единият не е в състояние да върви — уточни Теожен.
Лорн се поколеба.
— Тогава им оставете един кон — реши той.
— Разбрано — отговори Логан.
Конете бяха нещо рядко и ценно във време на война, но никой не оспори решението му. Лорн възложи на Нае да събере отряда и изпрати Йерас да доведе конете, оставени под наблюдение недалеч. След по-малко от половин час Ониксовата гвардия беше готова да потегли.
Когато тримата мъже, които Лорн бе пощадил — единият на кон, а другите двама пеш, — поеха по пътя на юг, към Орвал, ониксовите гвардейци се отдалечиха в нощта, като тръгнаха през полето. Движеха се в раван, двама по двама, най-отпред беше Логан заедно с двама знаменосци, а Лорн яздеше сам, встрани. Минаваха един тревист хълм, когато Лорн се спря и за последно погледна назад, докато отрядът продължаваше пътя си.
От прокълнатата гора се процеждаше Тъмнината.
Сега небето се бе прояснило и тя се издигаше към Голямата мъглявина на бавни кълба плътна мъгла — черна, пронизвана от пурпурни отблясъци, които приличаха на тихи пожари, на мълнии от далечна буря.
Нямаше нито вятър, нито гръмотевици.
Само жалба, от която стомахът се свиваше, а клоните на дърветата потръпваха тревожно.
Запленен от гледката, Лорн не можеше да откъсне очи от нея. Не чу Нае, която го викаше, а после обърна и се приближи до него. Забеляза я чак когато тя спря коня си до него и, стъписана пред това, което сега двамата наблюдаваха, прошепна:
— В името на боговете, какво е това?
— Тъмнината.
— Знам, но… Ти виждал ли си я друг път да прави така?
Той се поколеба.
— Да… Не. Вече не знам… Може би в Далрот…
— Ела. Не бива да стоим тук.
— Чакай.
— Какво да чакам? Този ужас може да ни…
Тя не довърши. Отрядът беше спрял в подножието на хълма и Йерас, заинтригуван, се изкачваше в тръс към тях.
Очите на Лорн блестяха от вълнение и той не можеше да откъсне поглед от Тъмнината.
— Мамка му! — възкликна Нае. — Виждаш ли същото, което виждам аз?
Да, той го виждаше.
Сред мъглите и проблясъците се очертаваше някаква форма — цяла или откъслечна, понякога ясна, а на моменти почти недоловима, която поразяваше ума за един удар на сърцето и после изчезваше, може би въобразена, един детайл се прибавяше към друг, после се изгубваше.
Това беше формата на древен дракон, който Лорн познаваше твърде добре…
Серкарн — Драконът на разрушението.
Далоран
Веднага щом бе коронясан, Алдеран I събра своята армия, призова съюзниците си и започна война в Исрия. Вдовстващата кралица остана с Двора в Ориал, а той разположи лагера си на север от Ваал, на мястото, наречено Далоран, където един стар замък пазеше кръстопътя на големите пътища.
Завършваше един хубав, приятен ден, когато Лорн и ескортът му от трийсет Черни гвардейци се върнаха в Далоран. Тромпети известиха за пристигането им и хората в лагера се събраха на групи, за да ги видят, докато минават, и да ги поздравят, като Лорн дори бе възнаграден с няколко „Да живее“. Ониксовата гвардия беше много популярна сред войниците на Върховния крал. От началото на войната в Исрия тя нямаше нито едно поражение и неведнъж сама бе печелила победата. Редовните кралски войски знаеха какво дължат на този елитен корпус, наброяващ сто и двайсет рицари, подбрани не според потеклото, а според качествата си.
Лагерът беше огромен.