Малко след това един аргорски змей напусна кралския лагер, като размахваше широко криле и отнасяше Лорн и Майрин на гърба си.
Увенчаните планини
Изоставяйки всичко, за да го спаси, баща му полетя към Увенчаните планини, където Драконът на разрушението му бе казал да отиде.
— Ще отидеш в Увенчаните планини. И там ще влезеш в последното жилище на Ейлазий.
— Никой не знае къде е то.
— При прохода на Мъдреца ще намериш човек, който знае и те чака. Когато изпълниш възложената ти задача, твоят син ще ти бъде върнат.
Лорн се събуди до огъня, който двамата с Майрин бяха запалили. Колко ли време беше спал, изтощен от дългите часове, през които държеше юздите на летящия змей? Край него хребетите на Увенчаните планини се очертаваха на нощното небе като ресни, а Голямата мъглявина никога не бе изглеждала толкова близка и ясна. Планинският въздух беше чист и прохладен. Огънят гореше пред една просторна пещера, в която Лорн и Майрин смятаха да прекарат нощта и където едно изтощено животно, полегнало настрани, вече спеше.
Майрин я нямаше.
Лорн стана и започна да се оглежда за нея и тъкмо когато щеше да я повика, тя се появи спокойно иззад една скала.
— Ходих да набера билки. Тук има същите като в Аргор.
Увенчаните планини ограждаха Исрия от юг. По-малко от ден бе достатъчен, за да стигнат от Сталерн до тях, яхнали змей. За миг Лорн се бе побоял, че Върховният крал може да изпрати змейници да ги преследват, но нищо такова не бе станало — или поне те не бяха видели никого. Лорн обаче предпазливо бе решил да спрат за почивка чак вечерта.
Във вдлъбнатината на един камък Майрин стриваше билките и плодовете, които бе събрала. Лорн я наблюдаваше какво прави. Откакто бяха тръгнали, бяха говорили много малко — оглушителният вятър, който брулеше лицата им, правеше всякакъв разговор невъзможен.
— Разкажи ми за него — каза Лорн.
Тя не реагира на въпроса, остана съсредоточена в работата си. Дали изобщо беше чула Лорн?
След известно време каза:
— Казва се Каел. На шест месеца е. Е, сега вече на малко повече — работата ѝ помагаше да може да говори за детето, което бяха изтръгнали от нея. Потънала в заниманието си, успяваше да понесе по-леко тревогата, която разяждаше стомаха ѝ, отнемаше ѝ съня и желанието за храна. — Як е. Много е буден. Има същите очи като теб. Едно синьо. Едно сиво.
— Каел… — повтори Лорн на себе си.
— Означава „принц“.
— На какъв език?
— На един забравен език. Красив и силен език. Също като него.
— Ти ми каза, че още с раждането му си разбрала, че е в опасност. Защо?
— Защото виждам отвъд нещата и разбирам знаците.
— Какви знаци?
Тя замълча, продължаваше внимателно да стрива билките. После попита:
— Кои бяха жреците, които ми го взеха?
— Пазителите на мавзолея на Ерклант I, струва ми се.
— Познаваш ли ги?
— Да.
— За да стигнат до теб, затова ли взеха Каел?
— Да. За да ме принудят да се подчиня на господаря им. С… съжалявам.
Майрин спря, остана неподвижна, без да вдига очи от кашата, в която се бяха превърнали стритите билки и плодове; в ръката си държеше камъка, с който ги бе смачкала.
— А ти това ли правиш? — попита тя. — Подчиняваш се на господаря им?
Лорн разбра смисъла на въпроса ѝ.
— Да, подчинявам се. Няма да направя нищо, което да ви застраши — Каел и теб.
Тя продължи работата си все така със сведени очи.
— Не се тревожи за мен. През целия си живот никога не съм разчитала на хората… Тези жреци — кой е господарят им?
— Не мога да ти кажа.
— Не заслужавам ли да зная?
— Не е това.
От дисагите, които Логан беше приготвил по молба на Лорн, Майрин извади една дървена чаша, лъжица и мях с вода. После попита:
— Тоя господар какво иска да направиш?
— Не знам точно. Трябва да отида в гробницата на Ейлазий. Някой ме чака на прохода на Мъдреца, за да ми каже повече.
Младата дори не трепна при името Ейлазий.
Сипа кашата от билки и плодове в чашата, наля вода и като разбърка сместа, рече:
— Този Ейлазий същият ли е, за когото си мисля?
Лорн кимна.
Като ставаше въпрос за Ейлазий, историята и легендата се сливаха. Този маг бе живял в края на времето на Мрака. Знаеше се, че е бил приятел и съветник на Ерклант I — първия Върховен крал, — комуто помогнал да победи войските на Драконите от Ада, да постави основите на своето кралство и да победи Дракона на разрушението. Без Ейлазий Върховното кралство никога нямало да стане това, което беше сега. Може би дори нямаше да съществува.